Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщеря ми отгледа чуждите деца като свои, а те искат да й вземат апартамента
  • Новини

Дъщеря ми отгледа чуждите деца като свои, а те искат да й вземат апартамента

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
fgjhgjrtrtr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не ми е приятно да говоря за това. Но децата на зет ми искат да вземат апартамента на починалата ми дъщеря.

Ще разкажа за всичко поред. Аз съм възрастна баба живея на село. През социализма работех във ферма. Тогава това беше престижна добра работа. А годеникът ми тогава беше тракторист. Със сигурност не сме живели в бедност. Винаги имаше достатъчно от всичко в къщата, храна, вода, плодове, имахме и добитък.

Когато бях на 23 години, родих дъщеря, която нарекохме Валя. Не мога да опиша колко се радвах за нея! Бузите й бяха като ябълки, устните й като череши. А какъв образ беше, от малка ни забавляваше. Понякога се смееше толкова много, че можеше да я чуете чак в съседното село. Кой би могъл да знае, че я очаква такава тъжна съдба.

Всичко живо обичаше Валя. Това, до което тя се докоснеше, веднага оживяваше. В училище също се учеше добре и реши, че ще отиде в университет, за да стане агроном. Така и стана. Междувременно учеше и пътуваше през ниви и градини и помагаше със съвети на всички.

Докато учеше се запозна и с годеника си – Петър. Той й преподаваше и веднага хареса Валя с нейната сериозност и умно говорене. Петър вече беше женен, но съпругата му избягала от него при някакъв певец, оставяйки му две деца: Катя и Анастас.

Когато Валя за първи път посети дома на Петър, тя беше много притеснена, но напразно. Малката Катя се приближи до нея и каза: „Здравей, мамо! Отдавна те чакаме“. Малкият Стас също прие Валя като своя майка.

Няколко месеца по-късно те се ожениха. Живееха много добре. Децата много бързо свикнаха с новата майка, а и самата Валя се влюби в тях. Но Валя и Петър не успяха да имат деца заедно.Дъщеря ми много искаше да забременее и искрено не разбираше защо това не може да се случи.

Докато дъщеря ,,о работеше, тя не само получаваше пари, но и трупаше опит. Бързо стана добър специалист, а няколко години по-късно й дадоха апартамент. Известно време там живееха наши роднини. Понякога го даваше на ученици. Но през повечето време беше празен. Там Валя си почиваше и четеше книги, отглеждаше растения. Казваше, че там й било по-лесно да мисли.

Мина време. Катя и Анастаст напуснаха семейното гнездо Валя беше тъжна.

Веднъж Валя ми се обади и изпусна телефона, като връзката прекъсна. Уплаших се и се обадих на Петър, оказа се, че тя се е изнервила и е загубила съзнание.

Поне така каза лекарят. В началото световъртежът беше рядък, а след това взе да се появява все по-често. Валя дори си помисли, че е забременяла, но всичко се оказа много по-лошо, отколкото предполагаше.

На прегледа при лекаря чу:

„Лимфоцитите ти са над нормата, добре е да си направиш преглед.“

Изследването разкри рак на мозъка в четвърти стадий. Не се лекува. Половин година пробвахе да се борим с тази напаст с каквото можем. Но загубихме Нямаше как да спасим Валето.

Петър се държеше много странно на погребението и се сетих само за едно.

– Петьо, защо не дойдоха децата? Не искат ли да се сбогуват с майка си?

– Имат много спешна работа. А и какво ще правят тук?

– Каква работа, Петьо? Майка им е мъртва.

– Е, родната им е жива …

– Кога за последен път са се виждали с родната си, а?

Разговорът беше прекъснат заради роднини, които дойдоха към нас.

Вече не можех да плача за единствената си дъщеря. Сегавече се ядосах много! Струваше ми се, че Петър нарочно е направил това с Валя, че не го е грижа за нея. Но това, което направиха тези деца, ме шокира. Тя ги приюти като свои деца, а те дори не дойдоха на погребението.

Но бях сбъркала за Петър. Той също беше много притеснен от смъртта на Валето. По-малко от 5 дни по-късно той почина от инфаркт точно на нейния гроб.

Но неприятностите не свършиха дотук.Няколко месеца по-късно получих писмо от адвокати от моите внуци. Искаха дял от апартамента на Валя.

В куп закони, които не са ми ясни, хванах само две неща „явяваме се законни кандидати“ и „споразумение за спогодба“. Искаха да делят апартамента на Валя с мен без съд. Тук наистина се ядосах. Има работа по време на погребението, а за адвокати са намерили време.

Със сигурност разбирам, че ме мислят за стара неспособна баба. На мен не ми трябва този апартамент. Но след това, което направиха, как да им го дам. Предпочитам да го даря, но само и само до него да не се докопат моите внуци!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокат разкри скандални факти за евтиното море в Гърция и България
Next: Нова доза разкрития за скандалните цени по морето, хората си носят кафе в термос и сандвичи от дома

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.