Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщеря ми отгледа чуждите деца като свои, а те искат да й вземат апартамента
  • Новини

Дъщеря ми отгледа чуждите деца като свои, а те искат да й вземат апартамента

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
fgjhgjrtrtr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не ми е приятно да говоря за това. Но децата на зет ми искат да вземат апартамента на починалата ми дъщеря.

Ще разкажа за всичко поред. Аз съм възрастна баба живея на село. През социализма работех във ферма. Тогава това беше престижна добра работа. А годеникът ми тогава беше тракторист. Със сигурност не сме живели в бедност. Винаги имаше достатъчно от всичко в къщата, храна, вода, плодове, имахме и добитък.

Когато бях на 23 години, родих дъщеря, която нарекохме Валя. Не мога да опиша колко се радвах за нея! Бузите й бяха като ябълки, устните й като череши. А какъв образ беше, от малка ни забавляваше. Понякога се смееше толкова много, че можеше да я чуете чак в съседното село. Кой би могъл да знае, че я очаква такава тъжна съдба.

Всичко живо обичаше Валя. Това, до което тя се докоснеше, веднага оживяваше. В училище също се учеше добре и реши, че ще отиде в университет, за да стане агроном. Така и стана. Междувременно учеше и пътуваше през ниви и градини и помагаше със съвети на всички.

Докато учеше се запозна и с годеника си – Петър. Той й преподаваше и веднага хареса Валя с нейната сериозност и умно говорене. Петър вече беше женен, но съпругата му избягала от него при някакъв певец, оставяйки му две деца: Катя и Анастас.

Когато Валя за първи път посети дома на Петър, тя беше много притеснена, но напразно. Малката Катя се приближи до нея и каза: „Здравей, мамо! Отдавна те чакаме“. Малкият Стас също прие Валя като своя майка.

Няколко месеца по-късно те се ожениха. Живееха много добре. Децата много бързо свикнаха с новата майка, а и самата Валя се влюби в тях. Но Валя и Петър не успяха да имат деца заедно.Дъщеря ми много искаше да забременее и искрено не разбираше защо това не може да се случи.

Докато дъщеря ,,о работеше, тя не само получаваше пари, но и трупаше опит. Бързо стана добър специалист, а няколко години по-късно й дадоха апартамент. Известно време там живееха наши роднини. Понякога го даваше на ученици. Но през повечето време беше празен. Там Валя си почиваше и четеше книги, отглеждаше растения. Казваше, че там й било по-лесно да мисли.

Мина време. Катя и Анастаст напуснаха семейното гнездо Валя беше тъжна.

Веднъж Валя ми се обади и изпусна телефона, като връзката прекъсна. Уплаших се и се обадих на Петър, оказа се, че тя се е изнервила и е загубила съзнание.

Поне така каза лекарят. В началото световъртежът беше рядък, а след това взе да се появява все по-често. Валя дори си помисли, че е забременяла, но всичко се оказа много по-лошо, отколкото предполагаше.

На прегледа при лекаря чу:

„Лимфоцитите ти са над нормата, добре е да си направиш преглед.“

Изследването разкри рак на мозъка в четвърти стадий. Не се лекува. Половин година пробвахе да се борим с тази напаст с каквото можем. Но загубихме Нямаше как да спасим Валето.

Петър се държеше много странно на погребението и се сетих само за едно.

– Петьо, защо не дойдоха децата? Не искат ли да се сбогуват с майка си?

– Имат много спешна работа. А и какво ще правят тук?

– Каква работа, Петьо? Майка им е мъртва.

– Е, родната им е жива …

– Кога за последен път са се виждали с родната си, а?

Разговорът беше прекъснат заради роднини, които дойдоха към нас.

Вече не можех да плача за единствената си дъщеря. Сегавече се ядосах много! Струваше ми се, че Петър нарочно е направил това с Валя, че не го е грижа за нея. Но това, което направиха тези деца, ме шокира. Тя ги приюти като свои деца, а те дори не дойдоха на погребението.

Но бях сбъркала за Петър. Той също беше много притеснен от смъртта на Валето. По-малко от 5 дни по-късно той почина от инфаркт точно на нейния гроб.

Но неприятностите не свършиха дотук.Няколко месеца по-късно получих писмо от адвокати от моите внуци. Искаха дял от апартамента на Валя.

В куп закони, които не са ми ясни, хванах само две неща „явяваме се законни кандидати“ и „споразумение за спогодба“. Искаха да делят апартамента на Валя с мен без съд. Тук наистина се ядосах. Има работа по време на погребението, а за адвокати са намерили време.

Със сигурност разбирам, че ме мислят за стара неспособна баба. На мен не ми трябва този апартамент. Но след това, което направиха, как да им го дам. Предпочитам да го даря, но само и само до него да не се докопат моите внуци!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокат разкри скандални факти за евтиното море в Гърция и България
Next: Нова доза разкрития за скандалните цени по морето, хората си носят кафе в термос и сандвичи от дома

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.