Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Огнян Пелов: Забравете за хляба и яжте мазно и месо! Мои пациентки свалиха по 20 кг. за 7-8 месеца
  • Новини

Д-р Огнян Пелов: Забравете за хляба и яжте мазно и месо! Мои пациентки свалиха по 20 кг. за 7-8 месеца

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
pesodasldasidoasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Д-р Огнян Пелов е роден на 9 август 1960 г. в гр. Бяла Слатина в семейство на лекари. През 1984 г. той завършва медицина и започва да практикува акушерство и гинекология в родния си град (до 1990 г).

Следва обучение в “University of Stellenbosch” – Южна Африка, работи в “Еdendale Hospital” – Pietermaritzburg и Университетската болница “Тygerberg Hospital – Cape Town” (хирургия). Става свидетел на първите свободни избори в Южна Африка през 1994 г. в “Khayelitsha Hospital – Cape Town”, където извършва успешно първата си сърдечна операция, последвана от редица спасени животи в травматологията на “Тygerberg Hospital”. Независимо от обещаващото бъдеще в ЮАР д-р Пелов последва голямата си мечта и заминава за снежна Канада през 1998 г.

Той е запален любител на кучета, а любовта на живота му са състезанията с кучешки впрягове, разбра Ko4. В суровите условия на северните територии, докато упражнява докторската си професия, д-р Пелов успява да спечели уважението на Великия вожд на народа Кри (най-разпространеният индиански народ на американските континенти) – д-р Сидни Гарик, като спечелва не едно и две първенства.

Богатият лекарски опит в конвенционалната медицина, познанията на народните обичаи и билколечение на индианския народ Кри и на първо място преклонението пред българската народна медицина са в основата на “D-r Pellov’s Solution” – система за лечение на редица болести, които са се превърнали в епидемия през последните десетилетия в Америка, а напоследък и у нас. Създадената от д-р Пелов система на базата на функционалната медицина решава проблеми като затлъстяване, хипертония, диабет, атеросклероза, депресивни състояния и др.

– Д-р Пелов, бихте ли споделили основните правила във вашия режим на хранене?

– Първо да уточним, че проблемите ни се дължат на досегашния ни начин на живот. Ако някой си въобразява, че ще се оправи, ще оздравее или ще отслабне, без да промени стила си на живот, много се лъже. Аз лично препоръчвам да се консумира мазно и месо – разбира се, в разумни граници. Месото трябва да не е повече от 25% от количеството приета храна. Мазнината не вдига холестерола и не те прави дебел, какъвто мит има!

От растителните мазнини единствените полезни са зехтинът, кокосовото масло, орехово, бадемово масло, както и от гроздови семки. Също така полезни са кравето масло и свинската мас без консерванти. Слънчогледовото и соевото олио са вредни, а за маргарините изобщо няма какво да говорим. Ние не сме създадени да ядем неща, които са се появили през последните 100 г., каквито са растителните масла. Иначе от месата препоръчвам свинско, пилешко, само ако е домашно. Пилешкото от магазина е пълно с всякакви вредни и опасни съставки.

Въобще човек трябва да си носи очилата, да чете етикетите и да не купува нищо, на което пише неясни за него неща. Най-добре да се търси продукция от малки производители. Пакетираните храни в лъскави опаковки и колбасите тотално трябва да се изключат от менюто ни. Кисело мляко може да се консумира само ако е пълномаслено, за да отслабнете.

Всичко, което е нискомаслено, е с добавена захар. Задължително обаче търсете кисело мляко домашно производство. Това важи и за сиренето и кашкавала. Не е добре да се пие краве прясно мляко, защото има много лактоза в него. Изобщо моите препоръки се основават на традиционното хранене на българския селянин.

Постепенно хората започват да се връщат към корените си. По мое време кравето масло беше обявено за много вредно и се препоръчваше да се използва маргаринът като негов добър заместник. Той е по-евтин, но кое е по-важно – да живееш добре или да боледуваш и да пиеш лекарства? По принцип генетично таванът на човешкия живот е около 120 г. Този режим на живот го препоръчвам не толкова заради отслабването, а заради оздравяването. Защото, когато човек оздравее, тогава отслабва. Резултатът идва много бързо – мои пациентки за 7-8 месеца отслабват с по 40 кг.

– Не споменахте нищо за хляба и сладкишите – те позволени ли са?

– Друго, което много вреди на здравето ни днес, е скорбялата и всички продукти, съдържащи брашно тип 500, тъй като в него има много глутен. Така че всичко тестено и сладко е добре да бъде спряно напълно от храненето поне за 2 месеца, докато се задвижи метаболизмът на тялото. След като човекът отслабне, може от време на време да си хапва баница, да речем. Глутенът е основен виновник за епидемията от синдром на Хашимото при жените и на множествена склероза, която разболява все по-млади хора, включително и мъже. А какво да кажем за диабет втори тип при деца – това нормално ли е според вас?

– Нека да обобщим – какво да бъде здравословното хранене, така че хем да няма болести, хем килограмите да са в норма?

– Така – забравяте за сладкото. Ако ви се яде нещо сладко – само стевия и нищо друго. Черният шоколад е полезен, само захарта в него е вредна. Второ – спирате всичко, което съдържа брашно тип 500. Трето – започвате да ядете всеки ден мазнини от различен произход – месо, дробчета, домашни яйца, ядки колкото искате, за тях няма ограничение на количеството, пълномаслено кисело мляко, сирене, кашкавал. За да се промени метаболизмът, трябват 3 седмици – след това започваш да живваш, да имаш енергия.

Четвърто – махате всичко, в което има ГМО, консерванти и други добавки в храната. Даже през първите 2 месеца на режима не препоръчвам да се ядат кафяв ориз и картофи, за да се задвижи метаболизмът по-бързо. Също така известно време е добре да се избягват всички млечни продукти от краве мляко, освен маслото.

Първите 2 месеца е добре да се консумират всеки ден кисело мляко, сирене, но овче или козе. Пето – всеки ден се ядат сурови зеленчуци и плодове, но от тях не много, защото имат захар. Зеленчуците, които препоръчвам основно, са зеле, моркови, броколи, картофи, краставици, домати, чушки.

Също така препоръчвам куркума като подправка на месото. Тя е мастноразтворима и затова е добре да се запържи. Фрешовете също не са препоръчителни, защото и в тях има много плодова захар. Хляб може да се яде само от лимец или от ръж, но да няма бяло брашно в него. Много е важно също така всеки ден да има движение, да си енергичен, да спортуваш. По принцип трябва да се яде, а не да се гладува. Но е добре вечерята да е 2-3 ч. преди лягане. За закуска препоръчвам ядки с овче кисело мляко. Месото трябва да е около 25% от ястието, останалото са зеленчуци.

Освен това месо се яде 3-4 пъти в седмицата. Друго, което практикувам и се препоръчва от руския проф. Неумивайкин, е да се пие кислородна вода 3%. Тя е много полезна, защото прочиства червата. Първоначално се слагат 5 капки кислородна вода във всяка чаша вода, която изпивате през деня. Всеки ден се увеличава количеството, докато се стигне до 10-15 капки. Важното е тази вода да се приема не повече от половин час преди хранене и след това да не се пие вода 2 часа.

Въобще човек трябва да си носи очилата, да чете етикетите и да не купува нищо, на което пише неясни за него неща.

Най-добре да се търси продукция от малки производители. Пакетираните храни в лъскави опаковки и колбасите тотално трябва да се изключат от менюто ни. Кисело мляко може да се консумира само ако е пълномаслено, за да отслабнете. Всичко, което е нискомаслено, е с добавена захар. Задължително обаче търсете кисело мляко домашно производство. Това важи и за сиренето и кашкавала. Не е добре да се пие краве прясно мляко, защото има много лактоза в него. Изобщо моите препоръки се основават на традиционното хранене на българския селянин.

Постепенно хората започват да се връщат към корените си. По мое време кравето масло беше обявено за много вредно и се препоръчваше да се използва маргаринът като негов добър заместник. Той е по-евтин, но кое е по-важно – да живееш добре или да боледуваш и да пиеш лекарства? По принцип генетично таванът на човешкия живот е около 120 г.

Този режим на живот го препоръчвам не толкова заради отслабването, а заради оздравяването. Защото, когато човек оздравее, тогава отслабва. Резултатът идва много бързо – мои пациентки за 7-8 месеца отслабват с по 40 кг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки
Next: Чудото наречено Златно мляко – най-силният имуностимулант и антидепресант. Ето как се приготвя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.