Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едва навършил 20, Костадин от Пловдив се бори с най-коварната болест
  • Новини

Едва навършил 20, Костадин от Пловдив се бори с най-коварната болест

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
asdkvdsakvdfkvkdfvfd.png

Младо момче от Пловдив се бори с коварно заболяване и има нужда от подкрепа. 20-годишният Костадин се бори с агресивен рак – Сарком на Юинг, а за лечението му са необходими 100 000 евро.

Животът на Костадин се преобръща преди три месеца, когато внезапно се парализира. Следват спешни изследвания в болница и коварната диагноза.

„Точно един месец, след като навърши 20 години, ни казаха тази зловеща диагноза, без да е пил едно хапче. Това заболяване е много рядко – 1,5 на 1 милион души и си казах: „Точно моето дете ли?“, а той ме попита“ „Мамо, точно аз ли, защо?“, разказва майката на Костадин Мария Бозукова.

Диагнозата се потвърждава и в Германия. Семейството не губи надежда и заминава за Турция, където лекарите назначават 12 химиотерапии. Резултатът не закъснява.

„След втора химиотерапия, 10 лъчетерапии, физиотерапия детето е с 50% неактивни ракови клетки и туморът от 16 см е вече 4 см“, казва майката.

100 000 евро трябват на Костадин, за да има шанс да победи в битката със заболяването.

„Аз просто умрях и възкръснах, за да се боря за него. Той постоянно пита: „Мамо, ако свършат парите, аз ще оздравея ли?“, казва Мария Бозукова.

Няколко кампании в Пловдив на различни организации и на футболен клуб „Ботев“ подкрепят момчето в борбата му за живот, припомня bTV.

„Те са нашите деца, те са нашето бъдеще, ако ние не ги подкрепим, няма кой да остане след нас“, казва Пламена Сураева, леля на Костадин.

Ако желаете и имате възможност да помогнете на момчето, ето как:

Банка: Алианц Банк България

IBAN: BG70BUIN95611000708188

BIC: BUINBGSF

Получател: Фондация Павел Андреев

Основание: Дарение за Костадин Стефанов Бозуков

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тълковен речник: Знаете ли що е анклав?
Next: Cлeд ĸaтo пpoчeтeтe тaзи мoлитвa, в живoтa Bи щe нacтъпят иcтинcĸи чyдeca – пpeĸpacни cъбития, дoбpи нoвини!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.