Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Единственият начин да направите баница с готови кори, така че да се топи в устата! Най-добрата рецепта в мрежата
  • Новини

Единственият начин да направите баница с готови кори, така че да се топи в устата! Най-добрата рецепта в мрежата

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gfdgdfgwews.jpg

Това е най-добрият начин да направите хрупкава баница от готови кори – с тази заливка баницата буквално се топи в устата. Рецептата е необичайна, но няма да съжалявате.

Ако я опитате, ще видите колко е просто и невероятно вкусно. Не е нужно да сте експерт, за да направите тази пухкава баничка , просто трябва да следвате точно инструкциите. Ще се получи много вкусна и сочна баница , от която всеки ще поиска още едно парче.

Ето рецептата за Баница с чудна заливка :

Продукти:

12 бр. готови кори за баница

250 г фино сирене

250 мл течна неутрална заквасена сметана

100 г масло

20 мл олио и сол според нуждите

Процедурата е следната:

Първо разтопете маслото на слаб огън.

Добавете 2 супени лъжици олио към маслото и накрая добавете заквасената сметана. Разбъркайте добре, за да се смесят всички съставки в млечнобяла течна смес – това е заливката за корите. Започнете да редите корите. За всяко руло ще ви трябват 3 кори.

Намажете всяка кора със заливката, а върху третата сложете сирене. Сложете сиренето или изварата в изобилие, не пестете, баницата ще бъде още по-вкусна.

Сгънете леко краищата, за да не се разлее плънката, след което навийте като на руло. Така опакованото руло нарежете на по-малки парчета.

След това ги подредете в намазнена тава, застлана с хартия за печене (по-лесно се измива тавата за печене). Намажете баничките хубаво с останалата заливка отгоре – буквално ги залейте с останалото.

Ако нямате неутрална течна заквасена сметана може да се замени с мляко. Отгоре можете да поръсите сусам, ленено семе, кимион, черен сем или тиквени и слънчогледови семки, както желаете. Ако желаете, можете да увеличите съставките на заливката.

За половин килограм кори, ако искате баницата да е малко по-сочна, може да използвате двойна доза от посочената в рецептата, тоест 250 г масло и 500 мл неутрална заквасена сметана. Въпреки това според горната рецепта баницата е страхотна.

Вместо масло може да използвате маргарин, а вместо сирене да сложите спанак или плънка по избор. Можете дори да я приготвите с кайма и тогава ще получите чудесно богато ястие. След като я направите, ще продължите да я правите само по този начин.

Оставете баницата няколко минути да попие течността, след което я поставете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 25-30 минути.

Извадете изпечената баница и я оставете да изстине малко, след което я сервирайте с чаша кисело мляко, айран или нещо по избор.

Да ви е сладко!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивчанинът Ивайло от наша банка направи далавера за близо половин милион лева с изкусна схема
Next: Младо момче е в неизвестност! Виждали ли сте Емил?

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.