Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Единственият начин да направите баница с готови кори, така че да се топи в устата! Най-добрата рецепта в мрежата
  • Новини

Единственият начин да направите баница с готови кори, така че да се топи в устата! Най-добрата рецепта в мрежата

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gfdgdfgwews.jpg

Това е най-добрият начин да направите хрупкава баница от готови кори – с тази заливка баницата буквално се топи в устата. Рецептата е необичайна, но няма да съжалявате.

Ако я опитате, ще видите колко е просто и невероятно вкусно. Не е нужно да сте експерт, за да направите тази пухкава баничка , просто трябва да следвате точно инструкциите. Ще се получи много вкусна и сочна баница , от която всеки ще поиска още едно парче.

Ето рецептата за Баница с чудна заливка :

Продукти:

12 бр. готови кори за баница

250 г фино сирене

250 мл течна неутрална заквасена сметана

100 г масло

20 мл олио и сол според нуждите

Процедурата е следната:

Първо разтопете маслото на слаб огън.

Добавете 2 супени лъжици олио към маслото и накрая добавете заквасената сметана. Разбъркайте добре, за да се смесят всички съставки в млечнобяла течна смес – това е заливката за корите. Започнете да редите корите. За всяко руло ще ви трябват 3 кори.

Намажете всяка кора със заливката, а върху третата сложете сирене. Сложете сиренето или изварата в изобилие, не пестете, баницата ще бъде още по-вкусна.

Сгънете леко краищата, за да не се разлее плънката, след което навийте като на руло. Така опакованото руло нарежете на по-малки парчета.

След това ги подредете в намазнена тава, застлана с хартия за печене (по-лесно се измива тавата за печене). Намажете баничките хубаво с останалата заливка отгоре – буквално ги залейте с останалото.

Ако нямате неутрална течна заквасена сметана може да се замени с мляко. Отгоре можете да поръсите сусам, ленено семе, кимион, черен сем или тиквени и слънчогледови семки, както желаете. Ако желаете, можете да увеличите съставките на заливката.

За половин килограм кори, ако искате баницата да е малко по-сочна, може да използвате двойна доза от посочената в рецептата, тоест 250 г масло и 500 мл неутрална заквасена сметана. Въпреки това според горната рецепта баницата е страхотна.

Вместо масло може да използвате маргарин, а вместо сирене да сложите спанак или плънка по избор. Можете дори да я приготвите с кайма и тогава ще получите чудесно богато ястие. След като я направите, ще продължите да я правите само по този начин.

Оставете баницата няколко минути да попие течността, след което я поставете в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 25-30 минути.

Извадете изпечената баница и я оставете да изстине малко, след което я сервирайте с чаша кисело мляко, айран или нещо по избор.

Да ви е сладко!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пловдивчанинът Ивайло от наша банка направи далавера за близо половин милион лева с изкусна схема
Next: Младо момче е в неизвестност! Виждали ли сте Емил?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.