„Често казват, че младото поколение не струвало. Нямали дисциплина, ценности, вяра… истината е точно обратното!“, пише млад мъж, който е доброволец в Карловско, съобщава Glasnews.bg. А прочитайки споделената история, няма как да не се съгласим.
Той описва как заедно с напълно непознати е завършена една наглед непосилна задача, а това дарява надежда нe само на едно възрастно семейство, но и на цяло едно общество. Надежда, че доброто е някъде нам, а разединението се изпарява пред лицето на трагедиите.
„Работим в един двор в Каравелово. Приключваме с разчистването около къщата и питаме бабата и дядото има ли още нещо, което можем да направим. И дядото казва: “Много ми е мъчно за лозето. Ама няма как да се спаси“, пише Пеев.
Ситуацията била сериозна – между редовете имало около половин метър тиня, донесена от бурната вода. Но доброволците не се отчаяли, а отново започнали работа с лопатите.
Не изпускай тези оферти:
Ненадейно дошла и помощ – момчета, които се трудели в съседни домове, се присъединили към тях. После идват и други, а след часове копаене и изнасяне лозето е откопано.
„В един момент сме около двайсет човека! Повечето младежи, не хващали лопата през живота си. Обаче очите им будни, ръцете и гърбовете им силни, а най-сила имат в душите си! Три часа по-късно лозето е спасено. Идват дядото и бабата, очите им мокри… и нашите“, разказва мъжът.
Една история, която дарява надежда не само за Карловско, но и за цялото ни общество. Десетки хиляди са трогнати от случая, който стига до тях с помощта но социалната мрежа. Стотици коментират публикацията, хвалейки и окуражавайки доброволците, които са до хората в нужния момент.
Вижте цялата история, споделена от Кръстьо Пеев:
„Работим в един двор в Каравелово. Приключваме с разчистването около къщата и питаме бабата и дядото има ли още нещо, което можем да направим. И дядото казва: “Много ми е мъчно за лозето. Ама няма как да се спаси. Над половин метър е тинята отгоре му.” Гледаме редовете с твърата кал, примесена с отломки и клони, и решаваме все пак да се опитаме, пък докъдето стигнем.
И така започваме трима човека. След мако идват две момчета от друг двор и питат дали имаме нужда от помощ. После идват още петима! Други тъкмо свършили с изгребването на тиня от комшийско мазе и те се включват.
В един момент сме около двайсет човека! Повечето младежи, не хващали лопата през живота си. Обаче очите им будни, ръцете и гърбовете им силни, а най-сила имат в душите си! Три часа по-късно лозето е спасено. Идват дядото и бабата, очите им мокри… и нашите.
Често казват, че младото поколение не струвало. Нямали дисциплина, ценности, вяра… истината е точно обратното! Защото… “по делата ще ги познаете.” А аз си тръгвам за дома щастлив и изпълнен с надежда.“