Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриета
  • Новини

Експертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриета

Иван Димитров Пешев юли 10, 2022
nojsistiriete.jpg

Експертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриета

При желание за остъкляване, първо трябва да изясним дали е лоджия, балкон или тераса.

Законът за устройство на територията дава определение за различните видове:

– „Балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата.

– „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.

– „Тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

Според чл. 151, ал. 1, т. 6 от същия закон не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. От друга страна, чл. 6, ал. 1, т. 5 гласи: не извършват ремонтни дейности в своя самостоятелен обект или част от него, които да водят до влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти, променени/заменени и/или първоначално вложени, както и/или дейности, с които да изменят помещения, пространства или части от тях, предназначени за общо ползване, да не нарушават архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата.

За балкон и лоджия не се изисква разрешение за строеж, но се изисква съгласието на съседите.

За да се остъкли тераса, е необходим проект от инженер-конструктор и разрешение от собствениците в сградата, което е дадено на общо събрание. И това решение се взима с мнозинство на повече от 50 присъстващите на общо събрание на етажната собственост. Документите се входират в Общината с искане за издаване на разрешение за строеж. Остъкляването означава поставяне на дограма – метална, ПВЦ, алуминиева, а не зидане на стени с тухли.

Лилия Чолакова, председател на Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост, тел. 088 20 00 204

По ръба на закона: От балкона и – хоп! – на улицата!

Декоративните елементи по фасадите на сградите често са на ръба на ​закона. Пловдив заприлича на едно голямо „Столипиново“ – алармират архитекти. В целия град могат да се видят различни своеволия по покриви и фасади. Виновни за тях са гонещите бързи печалби инвеститори. Един ги прави с керемиди, друг – с полиетилен, трети си затваря терасата или вдига цял нов етаж отгоре, върху блока. Положението е трагично!

Последвайте ниПолезна ИнформацияЕкспертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриетаНовиниИнформация

И все пак в Пловдив могат да се видят и някои добри примери. Като този остъклен балкон, който сякаш е подпрян от китна малка тераса. От нея тръгва стълба, по която бързо може да се слезе направо на улицата. Вероятно стопаните на дома често я ползват, вместо да ползват входа на блока и да се разминават със своите съседи. Ето как с малко повече вкус и усет един добре композиран архитектурен елемент може да подобри вида на жилищната кооперация. И да създаде повече настроение на обитателите на скучната панелка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лично опитах и пак не повярвах колко е лесно! Пъхаш памучето в пъпа и после – сбогом кашлица, настинки и менструални болки! Гениално!
Next: Илиана Раева захапа Рашков: Защо висеше постоянно в казината на Божков?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.