Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриета
  • Новини

Експертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриета

Иван Димитров Пешев юли 10, 2022
nojsistiriete.jpg

Експертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриета

При желание за остъкляване, първо трябва да изясним дали е лоджия, балкон или тераса.

Законът за устройство на територията дава определение за различните видове:

– „Балкон“ е открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата.

– „Лоджия“ е използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.

– „Тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

Според чл. 151, ал. 1, т. 6 от същия закон не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. От друга страна, чл. 6, ал. 1, т. 5 гласи: не извършват ремонтни дейности в своя самостоятелен обект или част от него, които да водят до влошаване на проектните показатели на характеристиките на строителни продукти, променени/заменени и/или първоначално вложени, както и/или дейности, с които да изменят помещения, пространства или части от тях, предназначени за общо ползване, да не нарушават архитектурния вид, носимоспособността, устойчивостта на строителната конструкция, пожарната безопасност или безопасното ползване на сградата.

За балкон и лоджия не се изисква разрешение за строеж, но се изисква съгласието на съседите.

За да се остъкли тераса, е необходим проект от инженер-конструктор и разрешение от собствениците в сградата, което е дадено на общо събрание. И това решение се взима с мнозинство на повече от 50 присъстващите на общо събрание на етажната собственост. Документите се входират в Общината с искане за издаване на разрешение за строеж. Остъкляването означава поставяне на дограма – метална, ПВЦ, алуминиева, а не зидане на стени с тухли.

Лилия Чолакова, председател на Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост, тел. 088 20 00 204

По ръба на закона: От балкона и – хоп! – на улицата!

Декоративните елементи по фасадите на сградите често са на ръба на ​закона. Пловдив заприлича на едно голямо „Столипиново“ – алармират архитекти. В целия град могат да се видят различни своеволия по покриви и фасади. Виновни за тях са гонещите бързи печалби инвеститори. Един ги прави с керемиди, друг – с полиетилен, трети си затваря терасата или вдига цял нов етаж отгоре, върху блока. Положението е трагично!

Последвайте ниПолезна ИнформацияЕкспертът съветва: Остъкляването на терасата – нож с две остриетаНовиниИнформация

И все пак в Пловдив могат да се видят и някои добри примери. Като този остъклен балкон, който сякаш е подпрян от китна малка тераса. От нея тръгва стълба, по която бързо може да се слезе направо на улицата. Вероятно стопаните на дома често я ползват, вместо да ползват входа на блока и да се разминават със своите съседи. Ето как с малко повече вкус и усет един добре композиран архитектурен елемент може да подобри вида на жилищната кооперация. И да създаде повече настроение на обитателите на скучната панелка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лично опитах и пак не повярвах колко е лесно! Пъхаш памучето в пъпа и после – сбогом кашлица, настинки и менструални болки! Гениално!
Next: Илиана Раева захапа Рашков: Защо висеше постоянно в казината на Божков?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.