Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето ги най-големите заблуди за женския цикъл, в които всички продължаваме да вярваме
  • Новини

Ето ги най-големите заблуди за женския цикъл, в които всички продължаваме да вярваме

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
stjfgjgfhjgfjfg.png

Всички имаме склонността да вярваме в различни истории, а митовете, в които още нашите баби са вярвали, се предават от поколение на поколение, въпреки, че съвременното ни общество е доста по-образовано.

Въпреки научния напредък в медицината и мненията на експерти, много жени все още продължават да вярват в някои широкоразпространени митове за женския цикъл.

Днес от Ко4 решихме да ви представим най-разпространените заблуди за цикъла и истината, която всъщност стои зад тях:

Мит №1: Да имаш менструация всеки месец означава, че си плодовита

Редовната менструация е чудесен индикатор за плодовитост и означава, че имате овулация, но плодовитостта изисква много повече от това. За да сте плодовити, трябва да имате здрави яйцеклетки, матка и фалопиеви тръби. За съжаление това, че имате редовна менструация всеки месец не означава, че можете да забременеете, когато си поискате.

Мит №2: Не можете да забременеете по време на менструация

Това донякъде е вярно, но тъй като здравите сперматозоиди могат да останат в репродуктивната ви система в продължение на дни и цикълът варира, всъщност може да забременеете. Също така, не всяко вагинално кървене е менструално – някои жени получават минимално кървене, което се случва, когато са близо до овулацията.

дамски превръзки

Мит №3: Не трябва да пропускате менструален цикъл

Ако приемате противозачатъчни хапчета, менструалният цикъл може да „прескочи“ заради хормоните, които влияят на лигавицата на матката, пише Cosmopolitan. Ако не приемате противозачатъчни таблетки и менструацията ви прескочи месец или повече, не забравяйте да се консултирате с гинеколог.

Мит №4: Не трябва да спортувате или да плувате по време на менструация

В миналото се смяташе, че жените по време на менструация трябва да почиват и че всяка напрегната физическа активност може да доведе до повишено кървене и болка. Учените твърдят, че упражненията преди и по време на цикъла всъщност могат да помогнат за премахване на болката и намаляване на апетита към храната.

Мит №5: Предменструалният синдром е лъжа

Това не е вярно – предменструалният синдром е реален и възниква поради хормони, секретирани в периода след овулацията. Тези хормони причиняват умора, промени в настроението, болка в гърдите, безсъние и подуване на корема.

менструална болка

Мит №6: Тампонът може да се „изгуби“ във вагината ви

Този мит до голяма степен се основава на недостатъчни познания за анатомията на човешкото тяло и вагината. Шийката на матката пречи на тампона да проникне по-дълбоко, така че ако се случи злополука, можете да го премахнете с пръсти.

Мит №7: Страшната и непоносима болка е нормална

Това е болка, която ви парализира и ви пречи да станете от леглото и да изпълнявате ежедневните си задължения. Смята се, че болката по време на цикъла е нормална, но болезнената менструация може да бъде индикатор за друг проблем. Ето защо, ако имате ужасно непоносима менструация, не забравяйте да насрочите гинекологичен преглед.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Собственик на ресторант отговори на недоволна майка: Някои клиенти искат да си пият виното, а аз да тичам след детето им
Next: Повишение в цената на горивата: шофьорите ще усетят нов удар по портфейла си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.