Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето защо трябва да си гледате котка вкъщи. 6-тата причина направо ще ви разбие
  • Новини

Ето защо трябва да си гледате котка вкъщи. 6-тата причина направо ще ви разбие

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
ktoaskdask.png

Не знаете действително колко много губите поради факта, че нямате котка у дома.
Ако все още не сте убедени в това, вижте следните 20 неоспорими довода!

1. На първо място, тя е красива.

Само за един миг котката ви събира сто лайка повече от новата ви прическа, а за още един миг лайковете стават двеста.

2. Тапетите ви вкъщи са скучни и си търсите повод да ги смените? Котката ще ви покаже, че не само са скучни, но и никак не са устойчиви … и наистина им е време за смяна.

Не изпускай тези оферти:

3. Така като се замислите, дамаската на дивана по същия начин вече ви е омръзнала, нали? Котката знае това много преди вас.

4. Най – сетне прахът от горните рафтове на секцията ви ще бъде избърсан … Е, нищо, че заедно с него ще бъдат „забърсани“ и няколко вази. Вие вече не разполагате с тапети и диван, така че сте много над материалните неща в живота си.

5. В котката има двигател. Бог я е създал така в деня, в който Адам е отишъл при него с думите: „Господи, изпадам в депресия. Имам нужда да правя нещо!“

6. А под двигателя има парно, благодарение на което краката ви в никакъв случай няма да бъдат студени и то безплатно!

7. Ще се научите да пишете на компютъра си с притиснати ръце, след това с една ръка, а след това без ръце. Накрая ще усвоите писането с 5-килограмова тежест върху клавиатурата ви.

8. Все по – малко ваши снимки има в профила ви? Да, защото всичко е пълно със снимки на вашата котка.

9. До този момент не сте знаели колко живот има зад хладилника ви. Тепърва от там ще излизат изгубените ви обеци, капачки от минерална вода и какви ли не още отдавна забравени неща.

10. Котката изяжда част от телефона ви? Не се притеснявайте, това че ще се чувате по – рядко с роднините си е добре дошло за вас.

11. Да слагате елхата веднъж годишно е твърде безинтересно. Вече ще имате възможност да го правите поне 5-6 пъти … на ден.

12. Не се чувствате щастливи? Сега ще усетите какво е това чувство, когато котката минава покрай любимия ви сервиз, без да събори нито една чаша.

13. Ще се научите да цените и да приемате с благодарност всякакви ласки. Като казваме всякакви, имаме предвид включително и донасянето на мъртви мишки и приятелското потъркване на космати задни части по лицето ви.

14. Всички съмнения в собствения ви кулинарен талант ще бъдат разсеяни. Котката ви винаги е готова да даде душата си за съдържанието на вашата чиния.

15. Ако някоя вечер ви се стори, че спите в прерията, не грешите. Кой скача там? Сякаш някой гони огромно стадо антилопи … Най – добре просто да се обърнете на другата страна и да продължите своя сън, а на сутринта ще оправите килима и разхвърляните вещи.

16. Нали и без друго никак не харесвахте снимката в задграничния си паспорт? На новата обезателно ще излезете по – добре, а и ще се научите къде да го държите занапред.

17. Отидете на почивка без котката си. Така не само ще си отдъхнете, но и ще изпитвате удоволствие от това, че мъчите недотам приятните си роднини, на които я оставяте.

18. В епохата на бездушните синтетични влакна, така дразнещи за кожата, вашата котка съвсем безкористно ще ви зарежда с добро количество естествена вълна във всяка стая.

19. Усещате, че губите рефлексите си и мозъкът ви започва да ви изневерява? Вземете си котка и ще се изумите от собствената си бързина, с която успявате да преместите ръката или крака си, преди да бъдат захапани или „закопчани“ с нокти от домашния ви любимец.

20. Най – накрая ще спестите пари, като се освободите от идеята да купувате скъпи сервизи и красиви чинии. Виждате, че съдът е без значение за котката ви, след като така или иначе тя изкарва храната от него и омацва целия под.

Continue Reading

Previous: Изчезналият Мартин от Пловдив тръгнал за изпит в Стара Загора, но не се явил
Next: Д-р Огнян Пелов: Вместо да ядете сладко, кръшкайте веднъж седмично

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.