Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето какво се случва със сина на Милен Цветков след като баща му бе отнет
  • Новини

Ето какво се случва със сина на Милен Цветков след като баща му бе отнет

Иван Димитров Пешев април 21, 2023
mmmcvettkovas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившата жена на покойния телевизионен водещ Милен Цветков – Ивета Гоцова, премести сина им Боян в частно училище, пише Галерия.

Става дума за популярния учебен комплекс „Българско школо“.

Обучението само за една година ще струва на Гоцова близо 10 хиляди лева.

До трети клас Боян учеше в елитното държавно 129-о основно училище „Антим Първи“. Не е ясно какво е провокирало преместването на момчето, но по всяка вероятност майката е пожелала по-голям екип от специалисти да се грижат за наследника й, който се слави с огромен потенциал.

Любопитна подробност е, че в частното училище, намиращо се в красива и модерна сграда в столичния квартал „Младост“ в близост до Американския колеж, учат редица звездни наследници.

Сред тях е синът на известната водеща „Говори, за да те видят“ Ани Цолова. В същото е записана и голямата дъщеря на Деси Банова – Плевнелиева, плод от любовта й с бизнесмена Ивайло.

Б дение в памет на Милен Цветков се състоя на лобното място на журналиста в София. То се проведе навръх третата годишнина от трагичната смърт на Цветков. Той загина в жестока катастрофа, предизвикана от Кристиан Николов.

Отложиха делото за смъртта на Милен Цветков, обвиняемият е с COVID-19

На фаталния 19 април 2020 г. той сяда зад волана след употреба на коктейл от наркотици. Малко по-късно, на кръстовище в центъра на столицата, помита колата на журналиста, докато той чака на червен светофар, припомня NOVA.

По-рано днес Върховният касационен съд отложи заседанието по делото срещу Николов, на което трябваше да потвърди или да измени наложената му присъда от девет години затвор и 10 години лишаване от право да управлява МПС. Причината за отлагането на делото е, че подсъдимият е с коронавирус.

Досега магистратите не намериха доказателства, че той е действал умишлено, като е седнал зад волана дрогиран. Николов няколко пъти изрази съжаление за инцидента, но е категоричен, че не е бил употребил наркотици.

Източник: NOVA

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща научава, че дъщеря му също като него има рак, и е принуден да избира между това да спаси себе си или дъщеря си
Next: 15-годишно момиче ще живее, ако помогнем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.