Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как обикновената извара помага да се отървете от бръчките на шията! Само за 15 минути!
  • Новини

Ето как обикновената извара помага да се отървете от бръчките на шията! Само за 15 минути!

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2022
zziaiviasrasr.jpg

Извара – обикновено я ползваме в кухнята. Оказа се, обаче че това е един много полезен продукт за красотата и здравето на кожата

Повечето жени в ежедневните ритуали, които извършват, за грижа за кожата, напълно забравят за зоната на шията и деколтето. Това е напълно погрешно! В края на краищата, кожата на шията първа издава истинската ни възраст.

Слаба кожа

За да се предотврати появата на крехкост и фини бръчки по кожата, е достатъчно да правите хранителни маски с извара един път седмично. Тези, които са решили да се борят с вече съществуващите проблеми, трябва да прилагат маската най-малко три пъти за десетдневен период.

Не изпускай тези оферти:

Преди да използвате маски против стареене, трябва непременно да почистите кожата от замърсявания и остатъци от крема. Зоните на деколтето и шията могат да бъдат предварително обработени с пилинг.

При избора на маска е необходимо да се започне от нейния състав: компонентите не трябва да причиняват алергични реакции. Готовата смес се прилага чрез потупващи движения по цялата повърхност на зоната на врата и деколтето.

Дръжте маската върху лицето за 15-20 минути. След подмладяващата процедура, маската се отстранява с филтрирана вода.
Слаба кожа

1. Маска от извара, краставица и заквасена сметана

Настържете на фино ренде краставица със среден размер. След това добавете супена лъжица извара и заквасена сметана. Разбъркайте добре до получаването на гладка смес. Нанесете и изплакнете след 15 минути.

2. Маска от магданоз и извара

Блендирайте една китка магданоз до получаването на еднородна маса. След това комбинирайте получената каша и две супени лъжици извара. Размесете добре съставките. Можете безопасно да приложите маската към проблемните области на кожата. Тази маска има и избелващ ефект.

3. Маска с извара и мед

Комбинирайте в подходящ съд една супена лъжица извара и същото количество леко затоплен мед. Размесете добре съставките.

След това добавете половин чаена лъжичка растително масло (бадемово или зехтин) и няколко капки витамин А в сместа от мед и извара. Смесете отново.

Получената маска може безопасно да се приложи върху почистената кожа на шията и деколтето.
4. Плодово-млечна маска за лице с банан

Смесете с блендер малко банан и същото количество киви. Добавете една супена лъжица извара към плодовата смес и разбъркайте всичко, докато се получи еднаква консистенция. Можете да приложите готовата маска на проблемните области на кожата.

5. Яйчено-млечна маска за лице

Комбинирайте в малка купа супена лъжица изварата, един яйчен жълтък и една чаена лъжичка леко затоплен мед. Размесете добре всичко. Приготвената за използване маска се нанася върху предварително почистената кожа.

А вие как се грижите за кожата на деколтето и шията? Може да споделите вашия опит в коментарите под статията.

Източник: woman.ru

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР мобилизира наличния си състав: В София ври!
Next: Турска рецепта за домашна лимонада. Не бях опитвала по-вкусна напитка и я пропоръчвам на всеки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.