Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане
  • Новини

Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
mushkatkakstkas.jpg

Тази идея ми даде сестра ми преди няколко години – и тя като мен е цветарка, но среща трудности със зимуването на мушкатото. Не знам дали идеята е нейна или я е прочела някъде, но важното е, че работи!

Придържам се към този метод на „приспиване на мушкатата“ от почти 5 години и няма по-красиви от моите напролет.

Дори съседите идват да молят за резници, за да си размножат и те.

Най-хубавото на тази техника е, че всичко става без поливане, без кършене на сухи листа и цветове.

Не изпускай тези оферти:

Дори не слагате саксиите в мазето или на междуетажната площадка!

Как зимува мушкатото в кутия

Да, правилно сте прочели, всички мушката зимуват в една кутия , без почва, на площ от няколко сантиметра.

Доста е просто, трябват ви само голяма кутия и мушкато.

Как се прави?

Пиша го точно както сестра ми го изпрати преди години и следвам стриктно стъпките.

Процедура:

Преди да приспите мушкатото по този начин, спрете поливането, оставете почвата буквално да изсъхне – не трябва да е мокра.

Внимателно извадете растението от почвата – само леко го разклатете, докато се освободи от нея, БЕЗ да чупите цветове, пъпки или листа !!!

Поставете го в картонена кутия или кашон НАДОЛУ С ГЛАВАТА.

Постепенно поставете там всички растения (плътно) едно до друго или направете втори слой, ако кутията е достатъчно висока.

Покрийте с вестникарска хартия, затворете кутията и я поставете в мазето или на място, където няма да замръзнат.

През пролетта (около края на февруари) ще ги извадите от кутията.

Не трябва да кършите нищо, буквално ги засадете в прясна почва. Полейте ги и им дайте време да се събудят.

Като чудо първите листа започват да се появяват след 2 седмици.

След 4-5 седмици премахнете всичко излишно – сухи листа, цветове и мъртви издънки.

След 8 седмици наторете.

Сега мушкатата само ще растат и ще цъфтят красиво и пищно.

Признавам си, че първият път, когато опитах този метод, се притесних леко от това как изглеждаха мушкатата в началото.

Но мога да ви кажа, че се съвзеха изключително бързо.

Наистина цъфтяха през целия сезон, дори оцеляха на северната страна.

Имах и няколко разсада от магазина, но те не станаха толкова красиви.

Опитайте!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новина от Европарламента вбеси Кирил Петков, заканва се да види сметката на Борисов
Next: Див ужас с дървата за огрев, хората се чудят какво да правят

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.