Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане
  • Новини

Ето как приспивам мушкатата, за да се събудят красиви и кичести през пролетта: БЕЗ кършене и поливане

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
mushkatkakstkas.jpg

Тази идея ми даде сестра ми преди няколко години – и тя като мен е цветарка, но среща трудности със зимуването на мушкатото. Не знам дали идеята е нейна или я е прочела някъде, но важното е, че работи!

Придържам се към този метод на „приспиване на мушкатата“ от почти 5 години и няма по-красиви от моите напролет.

Дори съседите идват да молят за резници, за да си размножат и те.

Най-хубавото на тази техника е, че всичко става без поливане, без кършене на сухи листа и цветове.

Не изпускай тези оферти:

Дори не слагате саксиите в мазето или на междуетажната площадка!

Как зимува мушкатото в кутия

Да, правилно сте прочели, всички мушката зимуват в една кутия , без почва, на площ от няколко сантиметра.

Доста е просто, трябват ви само голяма кутия и мушкато.

Как се прави?

Пиша го точно както сестра ми го изпрати преди години и следвам стриктно стъпките.

Процедура:

Преди да приспите мушкатото по този начин, спрете поливането, оставете почвата буквално да изсъхне – не трябва да е мокра.

Внимателно извадете растението от почвата – само леко го разклатете, докато се освободи от нея, БЕЗ да чупите цветове, пъпки или листа !!!

Поставете го в картонена кутия или кашон НАДОЛУ С ГЛАВАТА.

Постепенно поставете там всички растения (плътно) едно до друго или направете втори слой, ако кутията е достатъчно висока.

Покрийте с вестникарска хартия, затворете кутията и я поставете в мазето или на място, където няма да замръзнат.

През пролетта (около края на февруари) ще ги извадите от кутията.

Не трябва да кършите нищо, буквално ги засадете в прясна почва. Полейте ги и им дайте време да се събудят.

Като чудо първите листа започват да се появяват след 2 седмици.

След 4-5 седмици премахнете всичко излишно – сухи листа, цветове и мъртви издънки.

След 8 седмици наторете.

Сега мушкатата само ще растат и ще цъфтят красиво и пищно.

Признавам си, че първият път, когато опитах този метод, се притесних леко от това как изглеждаха мушкатата в началото.

Но мога да ви кажа, че се съвзеха изключително бързо.

Наистина цъфтяха през целия сезон, дори оцеляха на северната страна.

Имах и няколко разсада от магазина, но те не станаха толкова красиви.

Опитайте!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новина от Европарламента вбеси Кирил Петков, заканва се да види сметката на Борисов
Next: Див ужас с дървата за огрев, хората се чудят какво да правят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.