Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как само една кисела краставичка може да ви спаси в жегите – един орган е особено застрашен от топлото
  • Новини

Ето как само една кисела краставичка може да ви спаси в жегите – един орган е особено застрашен от топлото

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
hfghfghttttt.png

Високите температури може да са подходящи за дейности като плуване, слънчеви бани и други летни радости, но трябва да се помни, че топлината не е непременно добра за човешкото здраве.

Важно е да се обърне внимание на различни аспекти на здравето, тъй като някои органи могат да пострадат поради високи температури .

Може би не сте се замисляли, но бъбреците са един от органите, които могат да бъдат изложени на риск.

Нефрологът Иван Литвинов предупреждава, че горещото време натоварва сърдечно-съдовата система, но и органите, които регулират извеждането на излишните течности от тялото, като белите дробове, кожата и бъбреците.

Той подчертава, че много хора правят грешки, които застрашават здравето им. Колкото по-висока е температурата, толкова по-чести са тези грешки, като една от най-честите е прекомерната консумация на вода. Въпреки че хидратацията е важна, твърде големият прием на течности може да стресира бъбреците.

– Ако пиете повече вода през деня от нормалното количество за лятното време, това води до непоносимо натоварване на бъбреците. Те просто нямат време да обработят всичко.

Това е особено опасно за хора, които вече имат проблеми с бъбреците, хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Обемът на циркулиращата им кръв се увеличава, нараства хиперволемията (увеличен кръвен обем).

Това в крайна сметка може да доведе до влошаване на хроничните заболявания – обясни Литвинов и добави, че най-доброто, което можем да направим, е да продължим да приемаме същото количество течности, както преди.

Разбира се, да се вземе предвид изпотяването и възстановяването на изгубените течности, но не повече от това. Как да спасим бъбреците? Той даде и много практичен съвет, който можете да прилагате почти всеки ден.

– Когато излезете на горещата улица, хапнете малка кисела краставичка . Това ще ви помогне да се потите по-малко и да сте по-малко жадни – твърди той. С по-малко жажда няма да изпитвате нужда от вода и няма да пиете твърде много от нея.

Необходимо е да се предпазват бъбреците. Изключително сложно нещо, когато става въпрос за това, е, че бъбречните заболявания често се проявяват с неясни симптоми, които се пренебрегват, така че пациентите се обръщат към лекар твърде късно.

Най-лесният начин да забележите проблеми с бъбреците е чрез промени в пикочните пътища и неясна болка в гърба.

Освен това може да се появи замаяност, подуване, усещане за студ в тялото, сърбеж и дразнене на кожата, гадене, умора и чувство на слабост и дори задух.

Continue Reading

Previous: Билкaтa, кoятo цepи гъбички, циcтит и oчни зaбoлявaния c eднo щpaквaнe нa пpъcтитe
Next: Венета Райкова се завърна! В тежка изповед разкри къде е била през последната година и половина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.