Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето колко студенти ще се облажат от безплатното висше
  • Новини

Ето колко студенти ще се облажат от безплатното висше

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvfdskvgfkbgfbkgfb.png

Отпадането на таксите за студенти и докторанти държавна поръчка е национална политика. Влагаме пари в децата на България и искаме те да останат тук. Това заяви пред БНР министърът на образованието проф. Галин Цоков. 

Стана ясно, че мярката ще обхване около 144 хиляди студенти, като таксите са осигурени със 150 милиона лева от бюджета за 2024 година.

 

Министърът подчерта, че това няма да реши всички проблеми, но ще се разшири кръга на децата, които ще учат по държавна поръчка. Според него това е национална мярка, която ще доведе до следващо развитие на образованието в България.

От Съвета на ректорите обаче се опасяват, че предложението ще сложи край на политиката, при която няма такси за специалностите с нисък интерес, важни за икономиката. Значението си щяло да загуби и студентското кредитиране.

Работодателите от своя страна настояват откритите места за студенти да са максимум 50 процента от броя на всички завършващи средно образование.

Синдикатите също виждат рискове. Според КНСБ конкуренцията между студентите ще намалее и ще падне качеството на образованието.

В същото време студентските такси скочиха и тази година. В 22 висши учебни заведения увеличението е между 5 и 45 на сто. В конкретни суми това означава повишение между 50 и 300 лева, предаде Би Ти Ви.

Преди началото на академичната учебна година беше обявено, че най-много плащат студентите по изкуствата – 1 450 лв. годишно, както и по здравеопазване и спорт – 1 100 лева.

“По същество студентските такси за обучение са основният приходоизточник от групата на собствените приходи съгласно чл. 90, ал.3, т. б на закона.

В този смисъл значението на тази промяна е фундаментално за модела на финансово финансиране на българските висши училища, което се явява и проява на цялостна ревизия на досегашната политика на държавата в сектора”, пише в становище на Съвета на ректорите, парафирано от неговия председател акад. Лъчезар Трайков.

Ректорите напомнят, че в Стратегията за развитието на висшето образование в България за 2021-2030 година, приета от парламента на 17 декември, 2020 г., подобна мярка не само не е предвидена, но няма индикации и в свързаните с нея други политики, заложени цели и мерки по осъществяването им.

Според Съвета на ректорите моделът на финансиране на висшите училища е остарял и неефективен, но всички въпроси трябва да се разглеждат съвместно.

Акад. Трайков призова правителството и парламента да работят заедно в тази насока, като Съветът на ректорите е готов да участва в задълбочен дебат.

Според някои учени с евентуалното отпадане на студентските такси, има риск част от висшите учебни заведения да загубят автономията си.

Междувременно в началото на февруари Институтът за пазарна икономика публикува анализ, от който стана ясно, че общо за страната делът на висшистите у нас се покачва.

Ако за лицата над 65 години този дял е 21,8%, то той постепенно се увеличава до 25,6% за възрастовата група на 55-64 г., 30,8% за групата на 45-54 г., 38,5% за групата на 35-44 г. и 41,6% за групата на 25-34-годишните. Тези данни категорично показват, че вече устойчиво над 40% от младите хора в страната завършват висше образование, заключават икономистите от ИПИ.

Въпросът е къде бъдещите студенти ще получат качествено и приложимо в различните обществени дейности образование. У нас или в чужбина?

Броят на безработните висшисти в България намалява, влиянието и качеството на научни публикации от български университети расте. Увеличава се и делът на завършилите студенти, които си намират работа по специалността.  Вдига се и средният доход, като при специалности като информатика той варира между 4 000 и 6 000 лева.

Българските университети се оказват и силно търсени от чуждестранни граждани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 1 година дадох 100 лева на бездомна жена в софийски подлез, тя изчезна, но онзи ден момичето ме намери!
Next: Обявиха откога купуваме ток на свободния пазар

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.