Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето колко студенти ще се облажат от безплатното висше
  • Новини

Ето колко студенти ще се облажат от безплатното висше

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvfdskvgfkbgfbkgfb.png

Отпадането на таксите за студенти и докторанти държавна поръчка е национална политика. Влагаме пари в децата на България и искаме те да останат тук. Това заяви пред БНР министърът на образованието проф. Галин Цоков. 

Стана ясно, че мярката ще обхване около 144 хиляди студенти, като таксите са осигурени със 150 милиона лева от бюджета за 2024 година.

 

Министърът подчерта, че това няма да реши всички проблеми, но ще се разшири кръга на децата, които ще учат по държавна поръчка. Според него това е национална мярка, която ще доведе до следващо развитие на образованието в България.

От Съвета на ректорите обаче се опасяват, че предложението ще сложи край на политиката, при която няма такси за специалностите с нисък интерес, важни за икономиката. Значението си щяло да загуби и студентското кредитиране.

Работодателите от своя страна настояват откритите места за студенти да са максимум 50 процента от броя на всички завършващи средно образование.

Синдикатите също виждат рискове. Според КНСБ конкуренцията между студентите ще намалее и ще падне качеството на образованието.

В същото време студентските такси скочиха и тази година. В 22 висши учебни заведения увеличението е между 5 и 45 на сто. В конкретни суми това означава повишение между 50 и 300 лева, предаде Би Ти Ви.

Преди началото на академичната учебна година беше обявено, че най-много плащат студентите по изкуствата – 1 450 лв. годишно, както и по здравеопазване и спорт – 1 100 лева.

“По същество студентските такси за обучение са основният приходоизточник от групата на собствените приходи съгласно чл. 90, ал.3, т. б на закона.

В този смисъл значението на тази промяна е фундаментално за модела на финансово финансиране на българските висши училища, което се явява и проява на цялостна ревизия на досегашната политика на държавата в сектора”, пише в становище на Съвета на ректорите, парафирано от неговия председател акад. Лъчезар Трайков.

Ректорите напомнят, че в Стратегията за развитието на висшето образование в България за 2021-2030 година, приета от парламента на 17 декември, 2020 г., подобна мярка не само не е предвидена, но няма индикации и в свързаните с нея други политики, заложени цели и мерки по осъществяването им.

Според Съвета на ректорите моделът на финансиране на висшите училища е остарял и неефективен, но всички въпроси трябва да се разглеждат съвместно.

Акад. Трайков призова правителството и парламента да работят заедно в тази насока, като Съветът на ректорите е готов да участва в задълбочен дебат.

Според някои учени с евентуалното отпадане на студентските такси, има риск част от висшите учебни заведения да загубят автономията си.

Междувременно в началото на февруари Институтът за пазарна икономика публикува анализ, от който стана ясно, че общо за страната делът на висшистите у нас се покачва.

Ако за лицата над 65 години този дял е 21,8%, то той постепенно се увеличава до 25,6% за възрастовата група на 55-64 г., 30,8% за групата на 45-54 г., 38,5% за групата на 35-44 г. и 41,6% за групата на 25-34-годишните. Тези данни категорично показват, че вече устойчиво над 40% от младите хора в страната завършват висше образование, заключават икономистите от ИПИ.

Въпросът е къде бъдещите студенти ще получат качествено и приложимо в различните обществени дейности образование. У нас или в чужбина?

Броят на безработните висшисти в България намалява, влиянието и качеството на научни публикации от български университети расте. Увеличава се и делът на завършилите студенти, които си намират работа по специалността.  Вдига се и средният доход, като при специалности като информатика той варира между 4 000 и 6 000 лева.

Българските университети се оказват и силно търсени от чуждестранни граждани.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди 1 година дадох 100 лева на бездомна жена в софийски подлез, тя изчезна, но онзи ден момичето ме намери!
Next: Обявиха откога купуваме ток на свободния пазар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.