Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена видя разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато погледна вътре остана безмълвна
  • Новини

Жена видя разхождаща се чанта по средата на пътя. Когато погледна вътре остана безмълвна

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
cshastastnasndkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малиса Луис закъсняваше за работа в началното училище, когато реши да направи кратък път през задънената улица на Кентъки. Нямаше начин да знае, че с това ще спаси живот.

Докато Малиса караше, видя напред черна чанта за боклук по средата на пътя.

Когато се приближи, видя, че торбата се движи. Тя се приближи до нея и грабна мобилния си телефон, за да запише какво се случва.

Това беше черна торба за боклук, чийто отвор беше завързан и съдържанието й се блъскаше наоколо, привличайки окото на шофьора.

Въпреки че нямаше представа какво има вътре, Малиса знаеше, че в чантата има нещо живо, така че тя я разкъса. Това, което откри вътре, я натъжи.

Там имаше кученце. Очарователно, жизнено и изключително благодарно кученце.

 

Веднага щом видя лицето на Малиса, кученцето започна да маха щастливо с опашката си, сякаш знаеше, че всичко ще бъде наред.

Кучето имаше каишка, но нямаше никаква идентификация, така че Малиса го взе и го заведе да работи в началното училище с нея.

Тази вечер тя и синовете й заведоха кученцето на ветеринаря. Ветеринарят прегледа кученцето и каза на Малиса, че не може да е на повече от 8 седмици.

За щастие, след прегледа, установиха че кученцето е здраво.

 

Малиса сподели преживяването си във социалните мрежи заедно със съобщение: „Ако това е вашето кученце, уведомете ме. Ако вие сте мръсникът, който го сложи в торба за боклук и го хвърли отстрани на пътя … .. вие сте болен!“

Както отделът за контрол на животните, така и полицията се опитват да определят кой би извършил толкова зловещ акт срещу такова уязвимо и сладко животно.

– Той е доста игрив – каза тя. „Просто говорихме за това колко е подвижен и пъргав. Той подскача радостно насам натам и играе с новите си играчки”

 

Малиса и синовете й решиха да запазят кученцето, като го кръстиха по подходящ начин.

След като донесе кучето вкъщи, семейството на Луис го нарече „Хефти“ заради торбата, в която е намерен. Никой не дойде да претендира за очарователното кученце и семейството му обеща да се погрижи за него.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече не подритвам орехите на улицата, а ги събирам, защото ми трябват точно 15 броя, за да се предпазя
Next: Казаха цялата истина за Нана Гладуиш и Съдебен спор, зрителите скочиха на бунт

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.