Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена му умряла от рак, а след 2 години той получил от нея знак
  • Новини

Жена му умряла от рак, а след 2 години той получил от нея знак

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
reroutuasit.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дейвид Шмитц загубил жена си Бранди през 2011 година заради рак на яйчниците в 4 стадий. Тази страшна диагноза била поставена януари, а през септември тя починала.

Красивата жена била само на 46 години. Отишла си, оставяйки любящия си мъж заедно с 4-те им сина. След смъртта на Бранди Дейвид постоянно получавал знаци, които напомняли за съпругата му. Той знаел, че тя винаги е наблизо, наблюдавайки него и децата.

В деня когато Бранди умряла, на небето се появила двойна дъга, макар да не бил валял дъжд вече пет седмици. Любимата песен на Бранди и техният малък син била „Някъде над дъгата“.

Дейвид виждал и други знаци – чайки (любимите птици на жената). Той ги гледал и усещал нейното присъствие. Но две години след смъртта си Бренда напомнила за себе си повече от реално.

Дейвид бил поканен в радио Стар 102,5 да поговори за Бренда, за семейството, за това как живеят и за скорошната си авантюра с прекрасна жена на име Джейн. Дейвид взел решение и отишъл в радиото.

Но той не знаел, че преди смъртта си Бренда написала писмо до Стар 102,5. Това писмо тя дала на своя близка приятелка и помолила да го пази, докато не настъпи нужният момент.

Бренда, която виждате на снимката долу, смятала, че такъв момент ще настъпи обезателно – Дейвид ще срещне жена, с която ще продължи напред в живота и ще стане майка на нейните синове. Особена нужда от майка имал най-малкият, който бил само на две, когато се случила драмата.

Когато приятелката разбрала, че Дейвид е направил предложение на Джейн, тя разбрала, че моментът е настъпил.

Жената се обърнала към Стар 102,5, разказала им какво се било случило и им дала писмото. Всяка година тази радиостанция изпълнява коледните желания на тези, които имат голяма нужда. Бренда имала коледно пожелание за Дейвид и неговото ново семейство.

В писмото тя молела за три неща: да се организира дена за красота за новата възлюбена на Дейвид – маса, спа и други приятни женски процедури, защото която и да е тази жена, тя го заслужава.

След това Бренда искала да изпрати цялото семейство на пътешествие до Дисниленд, където всички можели да получат ярки впечатления.

Третото желание било да се организира за лекарите и медицинския персонал, които се грижели за Бренда и другите болни от рак, забавна вечер в града.

Когато служителите на радиото получили това писмо, те се трогнали до дъното на душата си и взели решения да изпълнят всички желания на Бренда. Включили към това мероприятие местни компании и съобщества. Когато Дейвид дошъл студиото, не успял да сдържи сълзите си.

В писмото на Бренда имало и послание до Джейн, но какво е то – не ни е известно.

Знаем само, че Бренда е невероятен пример за кураж, смелост и всеобхватна любов. Тя успяла да се погрижи за по-нататъшната съдба на семейството си и да направи всичко, за да бъдат мъжа и децата й щастливи. Много жалко, че болестта отнела такава жена.

Надяваме се, че Джейн ще се окаже не по-малко грижовна и любяща съпруга и ще донесе щастието в това семейство.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка на три деца била хваната да краде продукти. Тогава полицаите направили нещо неочаквано
Next: Адвокат разкри скандални факти за евтиното море в Гърция и България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.