Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена се изцерява след искрени молитви пред иконата на свети Мина в Обрадовския манастир в столицата
  • Новини

Жена се изцерява след искрени молитви пред иконата на свети Мина в Обрадовския манастир в столицата

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
maansnasntasitasktas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жена се изцерява след искрени молитви пред иконата на свети Мина в Обрадовския маанстир в столицата!

Това е едно от многото чудодейни изцеления, които се случват с покровителството на светеца и святото му изображение, разказва пред „България Днес“ отец Борис от светата обител. Вчера отбелязахме празника на свети Мина, чиято памет почитаме на 11 ноември всяка година.

 

Чудото връхлетява младата Нели, която се разболява от коварната болест след прекаран грип няколко години поред. Диагнозата в Онкологичната болница в София е като гръм от ясно небе за жената. Успява да отсрочи операцията с един ден и отива в Обрадовския манастир.

„Единственото, което правех, е да се моля на Бога за помощ. След това отидох в болницата за операцията. Изведнъж в стаята влезе лекуващият лекар. Той ми каза, че последната снимка от деня е на съвършено здрав човек за разлика от тези от предишните дни“, споделя за своето чудодейно изцеление Нели.

Истинско чудо застига и Николица Цветкова от столичния квартал „Модерно предградие“. Тя проглежда, след като зрението й се замъглява напълно. Нищо не виждала и нищо не й помагало – нито очила, нито капки и лекарства.

„Отидох си вкъщи много зарадвана и разказах на домашните си какво чудо направи с мен Бог, та ми отвори очите. Оттогава и днес не употребявам никакви очила и си виждам много хубаво“, разказва щастливата Николица.

Райна Данаилова от столичния квартал „Подуяне“ се сдобива с рожба, след като дълги години не успява да зачене. След като навършва 40 години, се моли на св. Мина и често идва в неговия манастир в Обрадовци. И той чул и изпълнил сърдечната и искрена молба, придружена с много сълзи и въздишки.

Чудотворната икона на свети Мина се намира в Обрадовския манастир, издигнат на мястото на света обител от римско време. Според преданието чудотворната икона на светеца е изписана през петдесетте години на XX в. от известния художник Михаил Малецки (1900-1991 г.) след съновидение и е донесена на гръб в манастира.

Светецът е закрилник на бездомните и сираците, бърз помощник в трудностите и бедите, покровител на пътниците. Молитвите към него помагат за намиране на откраднати или изгубени вещи. Но за да помогне светецът, е нужна искрена и нелицемерна вяра и чиста молитва, казана без съмнение.

Борислав РАДОСЛАВОВ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борис каза, че ще си вземе почивка за Коледа в Германия и от тогава няма и следа от него
Next: Съседка на българката Айлин разказа какво е видяла с очите си в Ренесансовата сграда в Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.