Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съседка на българката Айлин разказа какво е видяла с очите си в Ренесансовата сграда в Турция
  • Новини

Съседка на българката Айлин разказа какво е видяла с очите си в Ренесансовата сграда в Турция

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
aaainiaslnasknas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди година имало предупреждение, че нещо нередно се случва с „Rönesans Residence“ – основата на сградата се движи, вътре има опасни пукнатини, но мерки не били взети.

Това става ясно от разказа на бивша обитателка на луксозния жилищен комплекс в Антакия/Хатай, в който до утрото на опустошителното земетресение живееше и семейството на 28-годишната Айлин Канмаз от ардинското село Бял извор.

24rodopi.com пише, че същите притеснения изразил през лятото на 2022 година и съпругът на Айлин – Мустафа, когато семейство е било на гости в Кърджалийско. „Не съм специалист, но виждам, че строителството е било некачествено“, казал Мустафа Канмаз.

„През 2022 г. потърсих помощ от управителя на „Rönesans Residence“ в Хатай.

Казах му, че основата се е подхлъзнала, той се засмя, сякаш ми се подиграваше. Казах и на съседите си, всички бяха безчувствени. Така „райското кътче“ стана ад“, разказва пред репортер на агенция DHA Зекие Барутчу Йиитбашъ.

„Пукнатините зпочнаха да се появяват през 2022 година в коридорите. Положих много усилия не само да убедя управителя и съседите ми, но и започнах да обезопасявам жилището, но не успях. Тогава се преместих да живея на друго място“, допълва Зекие, която купила два апартамента в луксозния комплекс, в който имало басейн, фитнес зала, зелени пространства.

„С всеки изминал ден пукнатината в коридора ставаше по-голяма. В един момент можеше да се вкара цял пръст на човешка ръка в пролуката. Казах на управителя „Страх ме е“. Той наговори куп неща, които не разбирах“, спомня си оцелялата в земетресението на века.

Строителен техник, приятел на Зекие Йиитбашъ, й казал след земетресението, че в „ренесансовата сграда“ имало изсечени колони, арматурните връзки не били по стандартите, бетонът се ронел…

„Ако е вярно, определено е убийство.

Да, много сгради са унищожени, но нито една от тях не е като „Ренесанс“-овата. Тук бе домът на близо 900 души. Тук живееха много играчи на „Хатай спор“, дори Волкан Демирел (бивш популярен футболист, национален вратар, бронзов медалист от Европейското първенство през 2008 година, настоящ наставник на „Хатай спор“ – б. р.) е бил тук.

 

По време на труса в комплекса са живеели двама играчи. Загубих съседите си, които много обичах“, твърди Зекие, която била член на ръководството на футболния клуб. „Убийците трябва да бъдат съдени. И до приключване на съдебния процес да бъдат зад решетки“, казва Зекие Йиитбашъ.

Както вече 24rodopi.com писа, изпълнителят на „Ренесанс резиданс“ бе задържан при опит да напусне Турция.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена се изцерява след искрени молитви пред иконата на свети Мина в Обрадовския манастир в столицата
Next: Николина Чакардъкова си обикаля с автобус за 1 млн.лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.