Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николина Чакардъкова си обикаля с автобус за 1 млн.лева
  • Новини

Николина Чакардъкова си обикаля с автобус за 1 млн.лева

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
avavasotasktast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фолклорната легенда Николина Чакардъкова пътува из страната заедно с целия си
екип с луксозен мегалайнер, досущ като някоя световна звезда.

2-етажният автобус
е оборудван с мини кухня, салон за забавление, гардероб, салон за почивка, кино
зала и специален офис за певицата.

Всеки от танцьорите на Чакардъкова разполага с легло-кресло. Най-много обичали
да си правят пуканки и да гледат филми на огромните плазми в рейса. В него се
пуши, но се влиза само по пантофи.

Музикалната звезда показа подвижната си къща
по време на участието си в кулинарното предаване „Черешката на тортата”.

Гостите
на певицата бяха закарани от София до родния й дом в Гоце Делчев с луксозния мегалайнер,
който събра очите на останалите участници в кулинарното шоу.

„Първи в България купихме такъв автобус, само за да ни е комфортно. Той ни е
като втори дом, в него ни минава живота. На първия етаж е разположена кухнята,
гардеробната и кътът за пиене на кафе.

На втория е зоната за релакс. Всяко едно
кресло се разтяга и се превръща в спалня. Така всеки има възможност за една пълноценна
почивка”, обяснява изпълнителката на „Сватба е”.

Тя самата има собствен кът, в който релаксира.
„Наричам стаята помещение за похвали и оплаквания. Тук си говорим на свякакви
теми – и лични, и служебни”, уточнява Чакардъкова.

Николина направила луксозната си придобивка за около 1 млн. лв. преди 3 години. В Европа имало само още един такъв и в него се возел певецът Брайън Адамс, когато
пътувал по интернационални турнета.

Народната певица предпочела да инвестира в
мегалайнера, отколкото при всяко участие из страната или в чужбина екипът й да
търси хотел за нощувка.

След концерт трупата се натоварвала на дългия автобус
и тръгвала на път към вкъщи. Уникалното возило се обслужвало от трима шофьори,
но освен водачи те са и част от танцовия ансамбъл на Чакардъкова, пише Уикенд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съседка на българката Айлин разказа какво е видяла с очите си в Ренесансовата сграда в Турция
Next: Тази българка нощува под открито небе, къде са институциите?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.