Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб
  • Новини

Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
casdvsdvdfsbvdfsbfgnfhg.png

Жена от САЩ намери бележка с мистериозен код, скрита в таен джоб в ретро рокля от 19-ти век. Това съобщава CNN.

Колекционерката на исторически дрехи Сара Ривърс Кофийлд купува рокля от антикварен магазин на остров Ман през 2013 г., която тя грубо датира от 1880-те.

 

Дрехата е идеално запазена, въпреки възрастта си: сивата коприна, дантелата и металните копчета са в идеален ред. Кофийлд платила 100 долара за роклята.

 

След известно време жената открила таен джоб близо до корсажа на роклята. До него бил пришит етикет с фамилното име на собственика – Бенет.

Вътре имало две страници хартия, покрити със странен набор от думи.

„Бисмарк, по-ниско, листа, долар, буркан, Калгари, Куба, разоръжи, опровергай, патица, Фаган“, гласят първите четири реда. Кофийлд разбира, че си има работа с код.

 

Неспособна да го дешифрира сама, жената създава блог, в който заедно с читателите си се опитва да разбере какво означава мистериозният набор от думи. Скоро, загубила надежда да намери отговор, тя се отказа да опитва.

Някои ентусиасти обаче продължили да търсят решение на кода. През 2018 г. Уейн Чан, изследовател от Университета на Манитоба в Канада, се натъква на кода в интернет. Той прегледал 170 книги за криптиране, но не намерил ключа.

 

Той се отказва след няколко месеца, но няколко години по-късно започва да проучва ерата на телеграфа, включително метеорологичните кодове, използвани в Северна Америка по това време. С това знание Чан направил пробив в началото на 2023 г.

Той разбрал, че кодираните съобщения всъщност са били прогнози за времето. Прогнозата е криптирана не от съображения за секретност, а защото позволявало на синоптиците да сведат прогнозите за времето до няколко думи.

В ерата на телеграфа подобна стенография е била по-евтина от изпращането на съобщение с много думи и показания на температурата. Всяка дума представлява метеорологични променливи като температура, скорост на вятъра и барометрично налягане на определено място и време на деня. Чан разбрал, че бележката съдържа криптирана прогноза за 27 май за жп гарата Бисмарк

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение
Next: Галена и Владо Зомбори като Азис взривиха жури и публика с хита По, По, По

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.