Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жестоко: Андреа понесе поредния психически удар от Кубрат Пулев! (смазана е – още подробности)
  • Новини

Жестоко: Андреа понесе поредния психически удар от Кубрат Пулев! (смазана е – още подробности)

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
koskbaskbkasbk.jpeg

И последната надежда на Андреа за ренесанс на връзката й с Кубрат Пулев умря. Всъщност по-скоро беше убита от самия боксьор, който ясно и дал да разбере, че няма да ги бъде никога повече.

Кошмарът за певицата се разигра на поредния рожден ден на баща й, на чиито празник Кобрата беше поканен.

Знаем, че шампионът е близък с цялото й семейство, а с баща й специално са първи приятели. И са останали такива дори и след раздялата на Андреа и Пулев.

Лично таткото на чалгарката е поканил Кубрат, но Андреа не е имала нищо против – тъкмо обратното, радвала се и се надявала, че искрата отново може да пламне.

Не изпускай тези оферти:

„Последните дни особено тя не беше на себе си. Посети не знам колко козметични салони и студиа за красота, слага си екстеншъни, прави се, гизди се, в деня на партито страшен грим й барнаха… Само и само да завърти пак главата на Кобрата, но едно нещо вече отишло ли е, не го чакай да се върне“, разкриха близки до нея източници.

Разбира се, Пулев не се държал зле с Андреа. Той демонстрирал искрени приятелски чувства, но нищо повече. Така и не откликнал на явните й напъни за свалка и се правел на разсеян. Не пожелал и да продължат заедно вечерта, след като всички се разотишли.

Това попарило певицата и тя поляла мъката с доста чашки алкохол, разкриха източниците. Но се надяват най-сетне да й дойде умът и да се откаже от Кубрат.

Още клюки:

Изнудват Виктория Терзийска или Вики от „Мастило“, както е по-популярна певицата, за пари. Оплакването дойде от самата изпълнителка в профила й в социалните мрежи.

Оказва се, че инстаграм профила на брюнетката е бил хакнат и сега й искат пари, за да го върнат в стария му вариант. „Приятели, хакнаха ми инстаграм профила viky_terziiska! За съжаление, ме изнудват и няма да давам пари на някакви ненормалници! Ако ме следвате в инстаграм и ви пиша, знайте, че това не съм аз!“, пише Терзийска.

От снимката, която е споделила, се вижда ясно колко точно искат от Вики, за да възстановят профила й. Тя обаче, както става ясно, няма никакво намерение да плаща на никого, пише show.blitz.bg.

Още клюки:

Актрисата Алекс Сърчаджиева разказа по bTV, че тя и детето ѝ са били нападнати от трима мъже в София.

Случката станала преди дни, когато тя паркирала на място, на което според нея не пречила на никого.

„Изведнъж срещу мен излязоха трима бабаити, които изрекоха такива обиди, които детето ми никога не е чувало”, каза възмутена Сърчаджиева. Тя се опитала да каже на мъжете, че в колата има дете и да не говорят мръсотии, което нямало никакъв ефект. Побързала да се махне от мястото.

„Ако бях останала, можеха и да ме натупат пред детето ми“, коментира актрисата.

Алекс Сърчаджиева беше в студиото на bTV да представи новото си предаване „Животът по действителен случай”. Това, което е преживяла, я накара да даде воля на мислите си за обстановката в България. Тя беше очевидно ядосана на политиците, че не поемат огворност, за честите избори и липсата на стабилно управление. „Не знам в какъв свят живеем!”, заяви ядосано тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора
Next: Мощен грохот разтърси булевард Мадрид в София, неистови крясъци! Почерня от полиция

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.