Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жестоко: Андреа понесе поредния психически удар от Кубрат Пулев! (смазана е – още подробности)
  • Новини

Жестоко: Андреа понесе поредния психически удар от Кубрат Пулев! (смазана е – още подробности)

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
koskbaskbkasbk.jpeg

И последната надежда на Андреа за ренесанс на връзката й с Кубрат Пулев умря. Всъщност по-скоро беше убита от самия боксьор, който ясно и дал да разбере, че няма да ги бъде никога повече.

Кошмарът за певицата се разигра на поредния рожден ден на баща й, на чиито празник Кобрата беше поканен.

Знаем, че шампионът е близък с цялото й семейство, а с баща й специално са първи приятели. И са останали такива дори и след раздялата на Андреа и Пулев.

Лично таткото на чалгарката е поканил Кубрат, но Андреа не е имала нищо против – тъкмо обратното, радвала се и се надявала, че искрата отново може да пламне.

Не изпускай тези оферти:

„Последните дни особено тя не беше на себе си. Посети не знам колко козметични салони и студиа за красота, слага си екстеншъни, прави се, гизди се, в деня на партито страшен грим й барнаха… Само и само да завърти пак главата на Кобрата, но едно нещо вече отишло ли е, не го чакай да се върне“, разкриха близки до нея източници.

Разбира се, Пулев не се държал зле с Андреа. Той демонстрирал искрени приятелски чувства, но нищо повече. Така и не откликнал на явните й напъни за свалка и се правел на разсеян. Не пожелал и да продължат заедно вечерта, след като всички се разотишли.

Това попарило певицата и тя поляла мъката с доста чашки алкохол, разкриха източниците. Но се надяват най-сетне да й дойде умът и да се откаже от Кубрат.

Още клюки:

Изнудват Виктория Терзийска или Вики от „Мастило“, както е по-популярна певицата, за пари. Оплакването дойде от самата изпълнителка в профила й в социалните мрежи.

Оказва се, че инстаграм профила на брюнетката е бил хакнат и сега й искат пари, за да го върнат в стария му вариант. „Приятели, хакнаха ми инстаграм профила viky_terziiska! За съжаление, ме изнудват и няма да давам пари на някакви ненормалници! Ако ме следвате в инстаграм и ви пиша, знайте, че това не съм аз!“, пише Терзийска.

От снимката, която е споделила, се вижда ясно колко точно искат от Вики, за да възстановят профила й. Тя обаче, както става ясно, няма никакво намерение да плаща на никого, пише show.blitz.bg.

Още клюки:

Актрисата Алекс Сърчаджиева разказа по bTV, че тя и детето ѝ са били нападнати от трима мъже в София.

Случката станала преди дни, когато тя паркирала на място, на което според нея не пречила на никого.

„Изведнъж срещу мен излязоха трима бабаити, които изрекоха такива обиди, които детето ми никога не е чувало”, каза възмутена Сърчаджиева. Тя се опитала да каже на мъжете, че в колата има дете и да не говорят мръсотии, което нямало никакъв ефект. Побързала да се махне от мястото.

„Ако бях останала, можеха и да ме натупат пред детето ми“, коментира актрисата.

Алекс Сърчаджиева беше в студиото на bTV да представи новото си предаване „Животът по действителен случай”. Това, което е преживяла, я накара да даде воля на мислите си за обстановката в България. Тя беше очевидно ядосана на политиците, че не поемат огворност, за честите избори и липсата на стабилно управление. „Не знам в какъв свят живеем!”, заяви ядосано тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна неделя, току-що се взриви бензиностанция! 9 жертви към момента, още вадят хора
Next: Мощен грохот разтърси булевард Мадрид в София, неистови крясъци! Почерня от полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.