Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зайкова закопа политиците с най-големия им грях: Горките пенсионери
  • Новини

Зайкова закопа политиците с най-големия им грях: Горките пенсионери

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
iziasiaksvoasv.jpg

Най-бедните хора не получиха увеличение на пенсиите, т.е. тези, които са с минимална, защото измислиха един базов размер, който е изчистен от всички неща. Това казa пред bTV икономистът Мика Зайкова.

„Между 700 и 900 хиляди пенсионери от 2 042 000 получиха увеличение на пенсиите. По-голямата част или не са, или са им дали жълти стотинки“, добави тя.

„Преизчисление на пенсиите имат право тези, на които са за изслужено време и старост, работили са колкото трябва, а също така и на онези, които имат инвалидни пенсии, поради общо заболяване, трудова злополука, военноинвалиди, на вдовиците и вдовците“, уточни икономистът.

Това са пенсии, отпуснати до 31 декември 2021 г., добави водещият Златимир Йочев.

Не изпускай тези оферти:

Зайкова обясни, че изчисляването на базовия размер става с действително отработеният трудов стаж, с парите, които и получаваш и с това какво е съотношението със средния осигурителен доход.

„Минималната пенсия е 467 лева и хората си остават с тези пари. Средното увеличение е 124 лева. Едни са получили стотинки, а други по над 200 лева. С тези 4,10 лева, които пенсионерът ще получава повече дневно, какво да си купи“, попита тя.

„Минималната пенсия я увеличиха с 37 лева (от 1 юли), припомня тя. Това значи с 1,24 лева на ден. Най-високите бяха повишени с 4 лева, а определянето на базовия размер става като се изчисти пенсията от всички добавки и от това, което ти е подарила държавата. Това е средният осигурителен доход за годината на пенсиониране, умножен по индивидуалният коефициент и цялата какафония е в него“, коментира бившата депутатка.

Има ли жив човек, който може да го сметне това, възкликна водещият.

Има, но може с програма, отговори тя.

„Индивидуалният коефициент представлява съотношение на личният ти осигурителен доход, който си внасял, разделен на средния осигурителен доход за съответния месец и за всички, през които си работил. Смята се за всеки месец, събира се и се разделя на отработеното време. Получава се личен коефициент“, уточни Зайкова.

„За хората със старите пенсии преди 2007 г. застопориха средния осигурителен доход на 398,17 лева. Той се умножава с индивидуалния коефициент и с число, което се променя през годините. През 2009 г. то бе 1, от 2016 – 1,02, а от 2020-1,2“, каза още тя.

Още политика от България:

Интересен коментар направи Борисов по отношение на партия „Възраждане“.

Лидерът на ГЕРБ посочи, че проблемът там е само идеологически, тъй като “няма на какво да стъпим”. Той обаче е категоричен, че в момента България се нуждае от правителство и парламент]

Нуждаем се от правителство и парламент, затова предложих неутрални хора”, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от Стара Загора.

“Ясно е, че ние не се харесваме. С голямо уважение се отнасяме към “Възраждане”, и много по-лесно би се работило с тях, защото са сериозни хора. Проблемът там е идеологически, защото няма на какво да стъпим”, призна лидерът на ГЕРБ.

Борисов посочи, че сред основните различия са това, че от “Възраждане” настояват за излизане от НАТО и Европейския съюз, да не се влиза в еврозоната и да не се подпомага Украйна, предаде Фрог нюз.

“Български възход” и Стефан Янев са се заявили, но ние без “Възраждане” не можем да направим правителство. Ние не предлагаме коалиция, защото е невъзможно”, подчерта лидерът на ГЕРБ.

Още политика от България:

Няма причина България да не подпише декларацията за влизане на Украйна в НАТО. Там не се казва кога това ще се случи. Румен Радев превръща България в политически остров и вкарва страната в изолация. Това заяви пред БТВ Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“.

„Президентството трябва да обединява българския народ. Президентството и служебните правителства се политизират, защото се опитват да създават и ръководят държавни политики. Пример за това е търсенето на нови изтребители точно в този момент“, уточни той.

„Ако има предложение за изпращане на военна техника за Украйна, ние ще го подкрепим“, обяви Лорер.

Даниел Лорер (ПП): Битката за правовата държава ще бъде дълга, може да продължи десетилетие

„Действията на служебния кабинет са притеснителни. Те изглеждат като на кабинет, който се кани да управлява дълго. Сменят се кадри в НАП, в Митниците. Възможно е смяна в Банката за развитие и Фонда на фондовете. Защо беше битката за „Газпром“, като се оказа, че газ има“, коментира бившият министър на иновациите.

Възможна ли е коалиция?

„На този етап ние смятаме, че цялата отговорност правителство да падне е на „Има такъв народ“, ГЕРБ и ДПС. Сега ГЕРБ и ДПС са в парламента – тяхна е отговорността, след като избирателят им е дал първото място на изборите, да съставят работещо мнозинство“.

„За нас е важно следващото правителство да има няколко основни приоритети – евроатлантизъм и борбата с корупцията“, допълни той.

„Ние нямаме претенции към имена и можем да сме гъвкави, за да сработи една конфигурация. ПП се превръща от протестна вълна в политически фактор“, добави Лорер.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преобръща всичко: Ето истинската причина за смъртта на таксиметровия шофьор Христо Трайков
Next: Погнаха 150 шофьори, взели книжки с фалшиво медицинско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.