Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Затвор за отказ от тестване с дрегер?
  • Новини

Затвор за отказ от тестване с дрегер?

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
dregegerasrra.jpeg

Заради ръста на катастрофи с пияни и дрогирани шофьори – четири министерства обсъждат криминализирането на отказа за тестване с дрегер.

Обмислят се и други промени в Закона за движение по пътищата и в Наказателния кодекс, с които да се завишат наказанията за употреба на алкохол и наркотици. Конкретните текстове за промени вече са факт и са дадени за съгласуване между МВР и още три министерства – правосъдното, здравното и транспортното.

А ето и какви са част от предложенията:

Затвор от 1 до 3 години при отказ на шофьор да бъде тестван за алкохол или наркотици, както и завишаване на административните санкции. Сега законът предвижда отнемане на книжката за срок до 2 години и 2000 лева глоба.

Не изпускай тези оферти:

Очаква се санкцията да се увеличи на 3 години лишаване и 3000 лева глоба. Ако отказът се повтори – глобата ще е двойна – 6000 лева, а при трети отказ – 9000 лева.

И още – предвижда се във всеки случай да се глобява собственикът на автомобила, а не както е сега – шофьорът.

В промените е заложено също почти за всички нарушения да се налага санкция с фиш. И не на последно място –

300 камери на тол управлението, които следят за винетки, да започнат да засичат и превишена скорост.

Предложенията вече са минали обществено обсъждане и вносителите от МВР дават заявка, че ще ги внесат в Народното събрание за гласуване в първите дни на редовен кабинет, ако такъв има.

Още криминални:

Шофьорът на камиона, прегазил 19-годишно момиче в София, е привлечен като обвиняем за причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на причинена катастрофа заради нарушаване на правилата за движение, съобщи БНТ.

На Валентин Иванов е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа. Очаква се прокуратурата да прецени, дали ще иска и постоянното му задържане. Иванов е от Гоце Делчев.

След катастрофата Иванов е в болница „Пирогов“ под полицейска охрана. От лечебното заведение днес съобщиха, че най-вероятно той ще бъде изписан в понеделник. Според директора Валентин Димитров все още не може да се каже дали шофьорът е бил под въздействието на алкохол или наркотици.

„Мога да кажа, че няма соматични заболявания, няма травми, нито инфаркт или инсулт. Няма причина, поради която да смятаме, че това нелепо събитие е станало поради някакви здравословни причини, добави директорът на лечебното заведение“, коментира пред медиите Димитров. По думите му шофьорът е бил „наистина неадекватен”:

„Това означава, че когато го приехме, човекът не знаеше къде се намира. Нямаше връзка с този свят. Но това може да бъде и във връзка със стреса“, уточни още Димитров.

Вчера от полицията заявиха, е 59-годишният шофьор е бил с малък стаж като водач. Придобил е право да шофира след 40 години. По думите на Станимир Станев, зам.-главен секретар на МВР, е имал нарушения, издадени са му 7 наказателни постановления, налагани са му глоби, като само една е за превишена скорост.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бивш МВР шеф: Някои български полицаи изглеждат като рецидивисти
Next: Безкрайно тъжна вест! Почина д-р Божидар Славчев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.