Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗАЩО Е ДОБРЕ ЖЕНА НА 60+ ДА ЖИВЕЕ САМА: Честната изповед на Снежана, която реши да напусне мъжа си
  • Новини

ЗАЩО Е ДОБРЕ ЖЕНА НА 60+ ДА ЖИВЕЕ САМА: Честната изповед на Снежана, която реши да напусне мъжа си

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
sfhfghgfhfhfh.png

„Аз съм на шестдесет и няколко години и искам да живея сама. Омъжих се много млада, на 22 години, и сега най-накрая събрах сили и реших да се разведа и да изляза от брака, в който прекарах по-голямата част от живота си.

Цял живот съм живяла с един и същ човек, с него имах 3 здрави деца, които, слава Богу, всички напуснаха дома си в търсене на щастието си. Това допълнително ме окуражава, защото всички са „уредени“ и не трябва да се притеснявам за тях.

Това са моите причини, поради които искам да напусна съпруга си и да бъда сама на стари години, когато хората обикновено казват, че най-много се нуждаеш от съпруга си. Но аз имам различно мнение от другите:

Не дължа нищо на никого в живота. Когато се развеждам, няма нужда да се оправдавам за тривиални неща като защо съм оставила чехлите си пред вратата или защо не съм затворила вратата на килера, защо съм оставила прозореца отворен.

Вече няма да пера чужди мръсни чорапи, да готвя супи, да меся питки… Вече ще се грижа за себе си и здравето си и ще готвя само това, което ми се яде. Вече няма да се тревожа къде е съпругът ми.

Дали се е напил с приятелите си, да е спрял за бира и да седне пред магазина и да е забравил да се прибере… Оттук нататък ще живея само за себе си и за децата и внуците си. Ще се отдам на хобито си и няма да има мъж до мен, който да ми каже „Луда жена, защо ти трябва това, ти си стара, не ти трябва“.

Не искам повече да живея до мъж, който ще ме „потиска“ пред близките си на всяко празненство, преструвайки се, че е „изпил цялата мъдрост на света“, че е най-умният от всички и особено по-умен от мен.

Стига толкова! Чувствам, че ми остават още 10 качествени години от живота ми и искам да ги прекарам сама и свободно”, казва тази жена в честната си изповед.

Какво бихте посъветвали Снежана? Постъпката й правилна ли е според вас? Споделете с нас в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: История като тази на Ружа: Крипто бос получи 11 196 години затвор в Турция
Next: Внучката на Ален Делон е негово пълно копие от младини – страхотна красавица, нали?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.