Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЗАЩО Е ДОБРЕ ЖЕНА НА 60+ ДА ЖИВЕЕ САМА: Честната изповед на Снежана, която реши да напусне мъжа си
  • Новини

ЗАЩО Е ДОБРЕ ЖЕНА НА 60+ ДА ЖИВЕЕ САМА: Честната изповед на Снежана, която реши да напусне мъжа си

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
sfhfghgfhfhfh.png

„Аз съм на шестдесет и няколко години и искам да живея сама. Омъжих се много млада, на 22 години, и сега най-накрая събрах сили и реших да се разведа и да изляза от брака, в който прекарах по-голямата част от живота си.

Цял живот съм живяла с един и същ човек, с него имах 3 здрави деца, които, слава Богу, всички напуснаха дома си в търсене на щастието си. Това допълнително ме окуражава, защото всички са „уредени“ и не трябва да се притеснявам за тях.

Това са моите причини, поради които искам да напусна съпруга си и да бъда сама на стари години, когато хората обикновено казват, че най-много се нуждаеш от съпруга си. Но аз имам различно мнение от другите:

Не дължа нищо на никого в живота. Когато се развеждам, няма нужда да се оправдавам за тривиални неща като защо съм оставила чехлите си пред вратата или защо не съм затворила вратата на килера, защо съм оставила прозореца отворен.

Вече няма да пера чужди мръсни чорапи, да готвя супи, да меся питки… Вече ще се грижа за себе си и здравето си и ще готвя само това, което ми се яде. Вече няма да се тревожа къде е съпругът ми.

Дали се е напил с приятелите си, да е спрял за бира и да седне пред магазина и да е забравил да се прибере… Оттук нататък ще живея само за себе си и за децата и внуците си. Ще се отдам на хобито си и няма да има мъж до мен, който да ми каже „Луда жена, защо ти трябва това, ти си стара, не ти трябва“.

Не искам повече да живея до мъж, който ще ме „потиска“ пред близките си на всяко празненство, преструвайки се, че е „изпил цялата мъдрост на света“, че е най-умният от всички и особено по-умен от мен.

Стига толкова! Чувствам, че ми остават още 10 качествени години от живота ми и искам да ги прекарам сама и свободно”, казва тази жена в честната си изповед.

Какво бихте посъветвали Снежана? Постъпката й правилна ли е според вас? Споделете с нас в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: История като тази на Ружа: Крипто бос получи 11 196 години затвор в Турция
Next: Внучката на Ален Делон е негово пълно копие от младини – страхотна красавица, нали?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.