Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо киселото зеле не става и не трае до пролетта? 6 грешки, които прави всяка втора домакиня
  • Новини

Защо киселото зеле не става и не трае до пролетта? 6 грешки, които прави всяка втора домакиня

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
zeeleleldaksdkasrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Може ли зима без кисело зеле ? Естествено, че не! Трябва и за туршийка, и за сармички, и за готвене. На пръв поглед няма какво да му объркате толкова на киселото зеле.

Но в действителност се оказва, че почти всички правим грешки при слагането на киселото зеле , които съсипват вкуса на киселото зеле и съкращават срока му на съхранение значително.

Само правилно ферментиралото зеле запазва всичките си полезни свойства и витамини до пролетта.

Първо, за втасване е най-добре да изберете доброто старо бяло зеле. След ферментацията по-тъмните сортове могат да имат лек горчив вкус.
кисело зеле в буркан

кисело зеле в буркан

1. Прекомерно излагане на стайна температура
Ако правите зелето в буркани нарязано, то тогава задължително трябва да го държите 3-4 дни на стайна температура (+ 22 … + 24 ° С).

Това време е достатъчно за ферментация, а след това зелето трябва да се пренесе на хладно или дори студено място. Ако приготвяте зелето именно така, то най-добре го приберете във фризера – когато ви се прииска, просто извадете нужното количество, размразете – и се насладете на прекрасния му вкус!

2. По време на ферментацията не се отделят събраните газове/не се претака
Зелето трябва да се претака всеки ден от момента, в който започне процесът на ферментация – ако го правите нарязано в буркани, целият процес трае значително по-кратко, отколкого ако го слагате в бидон. Най-популярният метод е да отцедите част от зелевия сок през канелка или маркуч, който след това връщате обратно в зелето.
кисело зеле в буркани

кисело зеле в буркани

Ако го приготвяте в буркани, важно е да изкарате всички образували се газове – за целта може да извадите цялото зеле от буркана, да го объркате с ръца и отново да го върнете в буркана за по-нататъшна ферментация. А може и просто да го „пробиете“ с дървена пръчица на няколко места, като я прокарвате в зелето додолу.

3. Не използвате тежест
Зелето не може да ферментира, без да го притиснем добре. Цялото съдържание на съда трябва да бъде изцяло потопено в соления разтвор.

4. Не добавяте достатъчно сол
Липсата на сол може да доведе до неуспех. За правилна ферментация е необходимо да вземете една супена лъжица трапезна сол (30 гр.) за всеки килограм зеле или 400 гр. на всеки 10 литра, ако слагате в бидон.

5. Използвате йодирана сол
Не можете да използвате йодирана сол (не само за кисело зеле, но и за всички останали заготовки)!

6. Използвате късни сортове зеле
Използването на късни сортове, предназначени за дългосрочно съхранение, е много често срещана грешка. Такива видове зеле се съхраняват добре на въздух, защото в тях няма достатъчно захари. По-точно, захарите постепенно се натрупват по време на съхранението.

Следователно, късното зеле може да ферментира от края на декември, когато в него има достатъчно захари, за да започне процесът на ферментация, а не през септември-октомври. По-късните сортове имат тежък, плътен кочан с тънки листа.

Късното зеле втасва само в края на декември, когато в главите на зелето се натрупва достатъчно количество захар

Зелето, което се слага през октомври, трябва да има крехък кочан с дебели, сочни листа. Такива сортове съдържат достатъчно количество полизахариди. Правилният сорт зеле ферментира идеално веднага след прибирането на реколтата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5 ключови белега, които издават идеалната диня: За да не ви пробутват зелен плод
Next: Няколко хитри начина, които ми показа баба: За да имаме пресни чушки дори и през зимните месеци

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.