Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо киселото зеле не става и не трае до пролетта? 6 грешки, които прави всяка втора домакиня
  • Новини

Защо киселото зеле не става и не трае до пролетта? 6 грешки, които прави всяка втора домакиня

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
zeeleleldaksdkasrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Може ли зима без кисело зеле ? Естествено, че не! Трябва и за туршийка, и за сармички, и за готвене. На пръв поглед няма какво да му объркате толкова на киселото зеле.

Но в действителност се оказва, че почти всички правим грешки при слагането на киселото зеле , които съсипват вкуса на киселото зеле и съкращават срока му на съхранение значително.

Само правилно ферментиралото зеле запазва всичките си полезни свойства и витамини до пролетта.

Първо, за втасване е най-добре да изберете доброто старо бяло зеле. След ферментацията по-тъмните сортове могат да имат лек горчив вкус.
кисело зеле в буркан

кисело зеле в буркан

1. Прекомерно излагане на стайна температура
Ако правите зелето в буркани нарязано, то тогава задължително трябва да го държите 3-4 дни на стайна температура (+ 22 … + 24 ° С).

Това време е достатъчно за ферментация, а след това зелето трябва да се пренесе на хладно или дори студено място. Ако приготвяте зелето именно така, то най-добре го приберете във фризера – когато ви се прииска, просто извадете нужното количество, размразете – и се насладете на прекрасния му вкус!

2. По време на ферментацията не се отделят събраните газове/не се претака
Зелето трябва да се претака всеки ден от момента, в който започне процесът на ферментация – ако го правите нарязано в буркани, целият процес трае значително по-кратко, отколкого ако го слагате в бидон. Най-популярният метод е да отцедите част от зелевия сок през канелка или маркуч, който след това връщате обратно в зелето.
кисело зеле в буркани

кисело зеле в буркани

Ако го приготвяте в буркани, важно е да изкарате всички образували се газове – за целта може да извадите цялото зеле от буркана, да го объркате с ръца и отново да го върнете в буркана за по-нататъшна ферментация. А може и просто да го „пробиете“ с дървена пръчица на няколко места, като я прокарвате в зелето додолу.

3. Не използвате тежест
Зелето не може да ферментира, без да го притиснем добре. Цялото съдържание на съда трябва да бъде изцяло потопено в соления разтвор.

4. Не добавяте достатъчно сол
Липсата на сол може да доведе до неуспех. За правилна ферментация е необходимо да вземете една супена лъжица трапезна сол (30 гр.) за всеки килограм зеле или 400 гр. на всеки 10 литра, ако слагате в бидон.

5. Използвате йодирана сол
Не можете да използвате йодирана сол (не само за кисело зеле, но и за всички останали заготовки)!

6. Използвате късни сортове зеле
Използването на късни сортове, предназначени за дългосрочно съхранение, е много често срещана грешка. Такива видове зеле се съхраняват добре на въздух, защото в тях няма достатъчно захари. По-точно, захарите постепенно се натрупват по време на съхранението.

Следователно, късното зеле може да ферментира от края на декември, когато в него има достатъчно захари, за да започне процесът на ферментация, а не през септември-октомври. По-късните сортове имат тежък, плътен кочан с тънки листа.

Късното зеле втасва само в края на декември, когато в главите на зелето се натрупва достатъчно количество захар

Зелето, което се слага през октомври, трябва да има крехък кочан с дебели, сочни листа. Такива сортове съдържат достатъчно количество полизахариди. Правилният сорт зеле ферментира идеално веднага след прибирането на реколтата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 5 ключови белега, които издават идеалната диня: За да не ви пробутват зелен плод
Next: Няколко хитри начина, които ми показа баба: За да имаме пресни чушки дори и през зимните месеци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.