Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо случаят с блъснатите майка и дете от таксиметров шофьор не се води престъпление
  • Новини

Защо случаят с блъснатите майка и дете от таксиметров шофьор не се води престъпление

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
dsfvdfvdsfbdfnbgngffmhj.png

След като майка с дете бяха блъснати от такси, а шофьорът избяга – оказа се, че наказанията, които ще бъдат наложени на водача, са административни глоби и отнемане на книжката за няколко месеца, предава NOVA.

 

За да могат да бъдат преследвани действията на шофьора като престъпление, е необходимо пострадалият да има поне средна телесна повреда или да са нанесени значителни имуществени вреди.

 

Така, на практика, се оказва, че няма значение дали ще счупите огледало и ще избягате, или ще блъснете човек и ще избягате, когато идва ред за определяне на наказанието. И в двата случая ще ви се наложи да се платите няколкостотин лева – 500, и да останете без книжка до половин година.

 

От кадри в социалните мрежи разбрахме за арогантното поведение на пътя на таксиметров шофьор. Пред бронята му попадат Румяна Георгиева и синът ѝ. „Стресовата ситуация продължава при моя син – в късните часове е притеснен, не желае да пресича малки и големи улици, не желае да се движи сам около училището”, разказва Георгиева.

 

Районът не бил безопасен, твърдят живеещите в близост. „Липсва пешеходна пътека, липсва табела, знакът за ограничение е 50 км. Нямате представа колко е опасно, особено сутрин в час пик. След 16 часа ме е страх да пресичам”, разказва живущ.

 

А страхът се засилва и заради нищожното наказание, което получава шофьорът, избягал след удара. За да се сметне за престъпление, е необходимо или да има значителни имуществени вреди, или да има сериозно пострадали.

 

„В случая, в който няма някоя от тези последици, деянието се преследва по административен ред. Като случая, при който водачът леко побутне, блъсне и избяга, глобата е до 200 лева и лишаване от право да управлява до шест месеца”, посочи адвокат Силвия Петкова.

 

„Ако направим леко ПТП с материални щети, одраскаме огледало и напуснем ПТП-то, наказанието е глоба и лишаване правото да управляваме МПС. Действително срокът варира, но същото наказание се предвижда и ако ударим човек”, съобщи Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадали при катастрофи.

 

Според юристи обаче не е редно да се прибързва с нова промяна на Наказателния кодекс. Те считат, че е по-добре е да се мисли за увеличаване на административните наказания.

 

„Ако продължаваме да променяме НК за всеки отделен случай, то няма смисъл да го имаме. По-добре да минем в условията на прецедентно право. При всички положения, НК е достатъчно добре написан, когато става въпрос за престъпленията по транспорта”, допълни Петкова.

 

За пострадалите най-важното остава да има наказани и по-малко опасни ситуации. „Вероятно е нужно преразглеждането на закона, защото не е едно и също да одраскаш автомобил и да си тръгнеш, или да удариш майка с дете и да си тръгнеш”, посочи Тодоров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ВОЙНАТА ЗАПОЧНА: ИРАН АТАКУВА ИЗРАЕЛ / ВИДЕО
Next: Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.