Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо случаят с блъснатите майка и дете от таксиметров шофьор не се води престъпление
  • Новини

Защо случаят с блъснатите майка и дете от таксиметров шофьор не се води престъпление

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
dsfvdfvdsfbdfnbgngffmhj.png

След като майка с дете бяха блъснати от такси, а шофьорът избяга – оказа се, че наказанията, които ще бъдат наложени на водача, са административни глоби и отнемане на книжката за няколко месеца, предава NOVA.

 

За да могат да бъдат преследвани действията на шофьора като престъпление, е необходимо пострадалият да има поне средна телесна повреда или да са нанесени значителни имуществени вреди.

 

Така, на практика, се оказва, че няма значение дали ще счупите огледало и ще избягате, или ще блъснете човек и ще избягате, когато идва ред за определяне на наказанието. И в двата случая ще ви се наложи да се платите няколкостотин лева – 500, и да останете без книжка до половин година.

 

От кадри в социалните мрежи разбрахме за арогантното поведение на пътя на таксиметров шофьор. Пред бронята му попадат Румяна Георгиева и синът ѝ. „Стресовата ситуация продължава при моя син – в късните часове е притеснен, не желае да пресича малки и големи улици, не желае да се движи сам около училището”, разказва Георгиева.

 

Районът не бил безопасен, твърдят живеещите в близост. „Липсва пешеходна пътека, липсва табела, знакът за ограничение е 50 км. Нямате представа колко е опасно, особено сутрин в час пик. След 16 часа ме е страх да пресичам”, разказва живущ.

 

А страхът се засилва и заради нищожното наказание, което получава шофьорът, избягал след удара. За да се сметне за престъпление, е необходимо или да има значителни имуществени вреди, или да има сериозно пострадали.

 

„В случая, в който няма някоя от тези последици, деянието се преследва по административен ред. Като случая, при който водачът леко побутне, блъсне и избяга, глобата е до 200 лева и лишаване от право да управлява до шест месеца”, посочи адвокат Силвия Петкова.

 

„Ако направим леко ПТП с материални щети, одраскаме огледало и напуснем ПТП-то, наказанието е глоба и лишаване правото да управляваме МПС. Действително срокът варира, но същото наказание се предвижда и ако ударим човек”, съобщи Илия Тодоров от Българската асоциация на пострадали при катастрофи.

 

Според юристи обаче не е редно да се прибързва с нова промяна на Наказателния кодекс. Те считат, че е по-добре е да се мисли за увеличаване на административните наказания.

 

„Ако продължаваме да променяме НК за всеки отделен случай, то няма смисъл да го имаме. По-добре да минем в условията на прецедентно право. При всички положения, НК е достатъчно добре написан, когато става въпрос за престъпленията по транспорта”, допълни Петкова.

 

За пострадалите най-важното остава да има наказани и по-малко опасни ситуации. „Вероятно е нужно преразглеждането на закона, защото не е едно и също да одраскаш автомобил и да си тръгнеш, или да удариш майка с дете и да си тръгнеш”, посочи Тодоров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ВОЙНАТА ЗАПОЧНА: ИРАН АТАКУВА ИЗРАЕЛ / ВИДЕО
Next: Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.