Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път в световната военна история руска хиперзвукова ракета Кинжал порази бойна цел в Украйна
  • Новини

За първи път в световната военна история руска хиперзвукова ракета Кинжал порази бойна цел в Украйна

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
russkskakrakektata.jpg

Руското министерство на отбраната съобщи, че на 18 март в хода на специалната военна операция в Украйна за първи път е била използвана хиперзвуковата ракета „Кинжал“.

„Авиационният ракетен комплекс „Кинжал“ с хиперзвукови аеробалистични ракети е унищожил голям подземен склад за ракети и авиационни боеприпаси на ВСУ в Делятин в Ивано-Франковска област“, уточнява говорителят на ведомството генерал-майор Игор Конашенков.

Това е първото в световната военна история бойно използване на хиперзвукова ракета.

Трябва да се припомни, че за носител на дадената ракета се използва модифицирана версия на изтребител прехващач МиГ-31К или бомбардировач Ту-22М3М.

„Кинжал“ е най-добрата хиперзвукова ракета в света. Към този момент само Русия и Китай доказано имат подобен клас оръжие.

„Кинжал“ се изстрелва от самолет и има максимална скорост от около 12 000 км/ч. Обсегът е 2 000 километра. Ракетата може да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави.

Поради своите характеристики „Кинжал“ е неуязвим за всички съществуващи към днешна дата противоракетни комплекси.

От края на 2017 година 10 самолета МиГ-31К, въоръжени със системата „Кинжал“ са разположени на пилотно бойно дежурство в граничещия с Украйна Южен военен окръг.

МиГ-31 е способен да развива до 3000 км/час. Изтребителят се издига на височина до 20,5 км, а обсегът на полета му е до 3300 километра.

Конашенков съобщи още, че руската оперативно-тактическа, армейска и безпилотна авиация са ликвидирали 69 военни обекти на Въоръжените сили на Украйна през нощта срещу 19 март.

Той уточни, че са унищожени четири командни пункта в населеното място Забуяне, четири зенитно-ракетни комплекса — три С-300 и един Бук-М1, 12 склада за ракетно и артилерийско оръжие и др.

Освен това авиацията на ВКС на Русия е свалила 12 безпилотни летателни апарата (БЛА) на украинската армия.

Общо от началото на руската специална операция в Украйна са унищожени 196 БПЛА, 1438 танка и други бронирани машини, 145 реактивни системи за залпов огън, 556 полеви артилерийски оръдия и минохвъргачки и 1237 единици специални военни машини.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жени Живкова: Знам истината за Борисов, не му се връзвайте!
Next: Какво се случва? Полиция е обградила дома на Кирил Петков

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.