Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • За първи път в световната военна история руска хиперзвукова ракета Кинжал порази бойна цел в Украйна
  • Новини

За първи път в световната военна история руска хиперзвукова ракета Кинжал порази бойна цел в Украйна

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
russkskakrakektata.jpg

Руското министерство на отбраната съобщи, че на 18 март в хода на специалната военна операция в Украйна за първи път е била използвана хиперзвуковата ракета „Кинжал“.

„Авиационният ракетен комплекс „Кинжал“ с хиперзвукови аеробалистични ракети е унищожил голям подземен склад за ракети и авиационни боеприпаси на ВСУ в Делятин в Ивано-Франковска област“, уточнява говорителят на ведомството генерал-майор Игор Конашенков.

Това е първото в световната военна история бойно използване на хиперзвукова ракета.

Трябва да се припомни, че за носител на дадената ракета се използва модифицирана версия на изтребител прехващач МиГ-31К или бомбардировач Ту-22М3М.

„Кинжал“ е най-добрата хиперзвукова ракета в света. Към този момент само Русия и Китай доказано имат подобен клас оръжие.

„Кинжал“ се изстрелва от самолет и има максимална скорост от около 12 000 км/ч. Обсегът е 2 000 километра. Ракетата може да носи както конвенционални, така и ядрени бойни глави.

Поради своите характеристики „Кинжал“ е неуязвим за всички съществуващи към днешна дата противоракетни комплекси.

От края на 2017 година 10 самолета МиГ-31К, въоръжени със системата „Кинжал“ са разположени на пилотно бойно дежурство в граничещия с Украйна Южен военен окръг.

МиГ-31 е способен да развива до 3000 км/час. Изтребителят се издига на височина до 20,5 км, а обсегът на полета му е до 3300 километра.

Конашенков съобщи още, че руската оперативно-тактическа, армейска и безпилотна авиация са ликвидирали 69 военни обекти на Въоръжените сили на Украйна през нощта срещу 19 март.

Той уточни, че са унищожени четири командни пункта в населеното място Забуяне, четири зенитно-ракетни комплекса — три С-300 и един Бук-М1, 12 склада за ракетно и артилерийско оръжие и др.

Освен това авиацията на ВКС на Русия е свалила 12 безпилотни летателни апарата (БЛА) на украинската армия.

Общо от началото на руската специална операция в Украйна са унищожени 196 БПЛА, 1438 танка и други бронирани машини, 145 реактивни системи за залпов огън, 556 полеви артилерийски оръдия и минохвъргачки и 1237 единици специални военни машини.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жени Живкова: Знам истината за Борисов, не му се връзвайте!
Next: От последните минути. Русия минава към нов, по тежък начин на атака в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.