Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зверство! Тинейджър изнасили 6-годишна, майката на момичето го застреля
  • Новини

Зверство! Тинейджър изнасили 6-годишна, майката на момичето го застреля

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
trupsmurtbgsiera.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Майка, която уби мъж, за когото казва, че е изнасилил шестгодишната й дъщеря, ще бъде съдена за убийство. Конни Сербу, 43-годишна, се твърди, че е примамила семейния приятел Ксавие Сиера, на 18 години, в изолирана местност, след като го е взела от интервю за работа.

Твърди се, че го е измамила да дойде с нея, като казала, че има нужда от помощ, за да сглоби двуетажно легло.

Но след като го завела до тихото място, тя го застреляла. Местните доклади казват, че служители са реагирали на съобщения за изстрели на 7 юли 2016 г. и са открили Сиера мъртъв близо до река в Неапол, Флорида.

Повече от година по-късно, полицията разкри, че е повдигнала обвинение на Сербу за убийство от втора степен.

Сербу твърди, че дъщеря й казала, че е била насилена от Сиера пет години по-рано.

Тя обвинила Сиера в изнасилване на дъщеря си и така, възмутена от предполагаемите му действия, тя казала на други за намерението си да го убие.
Съдебните записи показват, че тя е казала на съпруга си, че трябва да се подготви да се грижи за двете им деца сам, тъй като „тя ще направи нещо“.

След това се качила в кола с брат си Джон Варгас, който е на 29 години, и вдигнала Сиера, пише в записите.

След като отвела Сиера в изолираната местност, тя твърди, че го обвинила за изнасилването на дъщеря си.

След това тя и Варгас преследваха Сиера в гората, преди двамата да започнат борба за една от пушките на Сербу.
Говори се, че Сиера е получил огнестрелни рани и от двете пушки, докато Варгас е бил улучен в корема, убивайки го.

И двамата мъже загинали, а според съобщенията Сербу все още била на мястото, когато пристигнала полиция.

Полицаите твърдят, че тя е направила признание, без никакви угризения, казвайки: „Всичко това е моя вина. Така че не ме интересува, изнасили дъщеря ми … тя ми каза всичко, което се случи. “

Превод: „БЛИЦ“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Нинова извади голямата брадва в края на седмицата и ги започна по домова книга
Next: Радев с нов залп срещу властта: Средни пръсти?! Това ли ви е отношението към народа?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.