Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите заподозряха измама в Сървайвър
  • Новини

Зрителите заподозряха измама в Сървайвър

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
sssdasduasuduasdasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри БТВ

„Сървайвър“ стана едно от най-обсъжданите риалити предавания и може би най-нехаресваното от самото начало.

 

Разочарование за зрителите е избора на водещ и въпреки всички призиви той да бъде сменен явно ще го гледаме до края. Смяната на регламента и вкарване на гласуване на зрителите, сложността на игрите са другите нехаресвани елементи.

Но един факт стана „черешката на тортата“. Феновете няма как да не забележат спретнатия вид на „оцеляващите“ и се питат как го постигат в първобитна среда.

 

То няма небръснат и епилиран сред мъжете и при Благой Георгиев прави впечатление не само ослепителните зъби, но и снежно белия потник и перфектно поддържани вежди и прическа. Някои предположиха, че участниците се прибират в хотел след снимките и въобще не пренощуват на открито и под импровизираните навеси, които си спретнаха.

 

Тези, които не са пропускали сезон от любимата си игра помнят един от най-ярките участници – Николай Мартинов и неговия вид по време на предаването. Същото е и със самият Ваня Джаферович по време на неговото участие.

Някои зрители дори се обърнаха към БТВ с молба да върнат стария „Сървайвър“, без всички тези „новости“, които предложиха да гледаме.

 

Здравейте БТВ. Обикновено не пиша но този път просто не мога да се сдържа защото спирам да гледам моето любимо предаване Сървайвър заради което плащам онлайн телевизия! Каква пародия! Защо не ги настанихте в някой ресорт в Доминикана има доста и са много добри!

Какво стана с представянето на участниците ? И моля ви се върнете Владо Карамазов този не знае български и повтаря едно и също просто е дразнещо да го слушаш ! Пародия ! Направете нещо! Какво стана с организацията от първите 3 сезона ?

В истинския Сървайвър не им се полага дори гребен и огледало. Дори сапун. Освен ако не си го спечелят на някоя битка. За бръснене въобще не може да става дума.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпруг сметна колко струва труда на жена му вкъщи и ни накара да се замислим
Next: Яна Маринова неузнаваема възхити България в Капките с Васко Жабата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.