Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите полудяха: Разбра се кой е големият победител във Фермата
  • Новини

Зрителите полудяха: Разбра се кой е големият победител във Фермата

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
fermramsmtmastoast.jpg

Финалът на риалитито наближава, а с него и интригите в стопанството, но едно име е спрягано усилено за големия победител, който ще вземе 100 хиляди лева

 

Яни Андреев, който спечели третия сезон на „Фермата“, най-вероятно ще победи и в осмия сезон на шоуто. Русокоското е фаворит на публиката, както и на голяма част от участниците, дочу „Уикенд”. Финалът на аграрното риалити наближава, а напрежението в стопанството става все по-непоносимо. До 10 декември остават само няколко дни и с всеки изминал дуел паричната награда се доближава все по-близо до някой от участниците.

 

Не изпускай тези оферти:

За пръв път в историята на риалитито на последната права ще се класират не четирима, а шестима участници – трима мъже и три жени. В началото на декември ще стане ясно кой от тях ще се превърне в победител и ще грабне чека от 100 000 лева. Според зрителите във фен групата на предаването финалистите са Веселка, Валерия, Камелия, Чочо, Яни, Иван. Дали е така обаче, предстои да разберем.

 

„Моят фаворит е този, който може да прави всичко – Яни! Това е „Фермата” – трябва да покажеш, че можеш, а не да минаваш между капките. Младите много бъркат – може би от припряност и защото бързат” – заяви преди време в свое интервю най-възрастният участник Гечо, който като нищо ще се окаже прав за победителя.

 

Пчеларят от хасковското село Козлец е на път да се окичи с победата още веднъж. Той събира най-голямо зрителско одобрение заради своята скромност и отдаденост към „народните“ каузи. Имиджът му е въплъщение на много от качествата, които българите традиционно ценят, затова се харесва и на зрителите на „Фермата“.

 

Въпреки че спечели голямата награда в третия сезон, Яни все още не я е похарчил. „Седи си в банката. Защото съм научен, че готови пари най-лесно се харчат“, обяснява Андреев, който продължава да гледа пчели и лозя. От 100, кошерите му вече са станали 300. Учи и магистратура „Технология на виното“.

„Знам, че е трудно да бъдеш производител. Много хора се отказват. Но аз искам да им покажа, че с труд и упоритост можеш да правиш това, което обичаш“, казва усмихнатият риалити герой.

Източник: Марица

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжната изповед на баба Янка в Стани богат просълзи зрителите: Аз знам, че нашето дете е живо, защото живее в 3-ма човека
Next: Откакто поливам дървото на парите с този разтвор, цъфти като полудяло! Всеки цвят = жълтичка!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.