Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите полудяха: Разбра се кой е големият победител във Фермата
  • Новини

Зрителите полудяха: Разбра се кой е големият победител във Фермата

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
fermramsmtmastoast.jpg

Финалът на риалитито наближава, а с него и интригите в стопанството, но едно име е спрягано усилено за големия победител, който ще вземе 100 хиляди лева

 

Яни Андреев, който спечели третия сезон на „Фермата“, най-вероятно ще победи и в осмия сезон на шоуто. Русокоското е фаворит на публиката, както и на голяма част от участниците, дочу „Уикенд”. Финалът на аграрното риалити наближава, а напрежението в стопанството става все по-непоносимо. До 10 декември остават само няколко дни и с всеки изминал дуел паричната награда се доближава все по-близо до някой от участниците.

 

Не изпускай тези оферти:

За пръв път в историята на риалитито на последната права ще се класират не четирима, а шестима участници – трима мъже и три жени. В началото на декември ще стане ясно кой от тях ще се превърне в победител и ще грабне чека от 100 000 лева. Според зрителите във фен групата на предаването финалистите са Веселка, Валерия, Камелия, Чочо, Яни, Иван. Дали е така обаче, предстои да разберем.

 

„Моят фаворит е този, който може да прави всичко – Яни! Това е „Фермата” – трябва да покажеш, че можеш, а не да минаваш между капките. Младите много бъркат – може би от припряност и защото бързат” – заяви преди време в свое интервю най-възрастният участник Гечо, който като нищо ще се окаже прав за победителя.

 

Пчеларят от хасковското село Козлец е на път да се окичи с победата още веднъж. Той събира най-голямо зрителско одобрение заради своята скромност и отдаденост към „народните“ каузи. Имиджът му е въплъщение на много от качествата, които българите традиционно ценят, затова се харесва и на зрителите на „Фермата“.

 

Въпреки че спечели голямата награда в третия сезон, Яни все още не я е похарчил. „Седи си в банката. Защото съм научен, че готови пари най-лесно се харчат“, обяснява Андреев, който продължава да гледа пчели и лозя. От 100, кошерите му вече са станали 300. Учи и магистратура „Технология на виното“.

„Знам, че е трудно да бъдеш производител. Много хора се отказват. Но аз искам да им покажа, че с труд и упоритост можеш да правиш това, което обичаш“, казва усмихнатият риалити герой.

Източник: Марица

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжната изповед на баба Янка в Стани богат просълзи зрителите: Аз знам, че нашето дете е живо, защото живее в 3-ма човека
Next: Откакто поливам дървото на парите с този разтвор, цъфти като полудяло! Всеки цвят = жълтичка!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.