Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България
  • Новини

Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
zsrqwrasbsdhsd.jpg

Зрителите на БТВ останаха озадачени от анонса за новия сезон на Гласът на България.

На клипа Мария Илиева, Дара, Иван Лечев и Миро се впускат в луда надпревара по софийските улици.

Старта е точно на жълтите павета в Триъгълника на властта.

Клипът напомня на „Бързи и яростни“.

Явно се е наложило да бъде затворен част от булеварда временно за снимките.

 

Скоростите са високи – Дара и Мария Илиева хвърлят състезателни погледи.

Клипът е сниман и с дрон професионално.

 

Нямаше да има нищо лошо в това, ако малко преди да бъде излъчен анонса по БТВ не беше пуснат назидателен репортаж за младеж на 20 години, който кара Порше пак по жълтите павета.

 

Той дрифти с висока скорост пред погледа на хората.

Та, кой дава пример на такива младежи, се питат зрителите, гледайки вдъхновяващия клип на „Гласът на България“.

 

Накрая Миро слиза от Ламборгинито и пита къде е Мария.

„Най-добрите се събраха и са готови за битка“, обяви той.

Шоуто стартира на 10 септември в 20 часа по БТВ.

Иначе за младежа с Поршето се знае, че преди година е предизвикал инцидент на пътя Ахтопол-Царево.

Тогава той влиза с висока скорост от над 100 км/час в завой и се натриса в паркирала кола, в която за щастие не е имало хора.

 

 

Тогава застрашава над 10 души. Той не си е взел поука. Сега показва способностите си и в центъра на София по жълтите павета, както и в клипа на БТВ за „Гласът на България“.

Пред очите на много свидетели и в зона с ограничение на скоростта от 30 км си дрифти спокойно, без притеснение. Отново със скъпата си кола показно върти гуми като застрашава останалите участници и пешеходци.

След като е сътворил мелето се снима пред намачкания и негоден автомобил като показва неприличен жест, означавайки „не ми пука“.

Коментарите на хората красноречиво описват мнението им за такъв тип хора.

Ако беше уцелил дърво да се е свършило с мъките от такъв като тебе

Никаква ценностна система , нищо добро не те чака!

Баси какво нещо са отгледали вашите…. Ама това 100% е защото и те са като теб.

То с тая култура какво може да се очаква, освен да пребие някой човек, а и себе си в някакъв момент.

Ти, ако искаш да живееш, не се прави на супермен, следващия път няма да има кола да те спре.

И им купи нова.

 

В същото време пътници стават свидетели на далеч по-зрял уж шофьор на градски транспорт, който носи и отговорност за пътуващите. Въпреки, че е зад волана спокойно си чати с някой, като не отделя и капка внимание на случващото се около него.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Струва между 8 и 10 лв., и е за животни! За хората обаче е безценно – лекува от гъбички по ноктите до псориазис
Next: Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.