Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът
  • Новини

Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
hepvavasnascas.png

Този сезон животните в аграрното риалити „Фермата“ доста поизмъчиха участниците. Грижата за друго живо същество освен за собствената персона, доста натежа на някои от тях.

След фалстарта в обора на Аксения преди няколко седмици, сега дойде реда на Хепи Ванче да се сблъска с тази сурова действителност.

Първи скандал заформи с Радо, който й остави много мръсни помещенията на животните и се наложи тя да се погрижи за хигиената първо на кравата и после да се устрои на новото място. Наложи се фермера на седмицата Калин да се намеси, за да размърда баскетболиста да си прибере поне личните вещи, пише Vihrogon.bg.

Само трябва да му хвана цаката, да си подредя там и да ми е хубаво. С тази заявка стъпи на ратайския бряг и в следващия момент вече кравата бе взела надмощие над нея.

Не изпускай тези оферти:

Голямата драма настъпи когато дойде момента за доене на кравата и нещата не тръгнаха никак гладко. Калин и Иван се опитаха да покажат на разстроената дама как се дои нареченото от нея „овца“ животно.

Ще ни разбие зъбите това животно. Ти го храниш то те рита. Ще ревна, не мога да му хвана цаката. Тя рита тая овца, оплака се на съотборниците си Ванчето. Страх ме е, все едно съм застанала под слон.

Няколко часовото доене изтощи дамата и тя се оплака:

Никога повече няма да пия мляко и неща да се занимавам със селскостопански дейности, много е тегаво и да, по-лесно ми е на яхтичка.

Зрителите веднага оцениха поведението й този сезон като го сравниха с предишното й участие.

Непостоянна, неуравновесена (хормони?), но и схемаджийка. Новите й бяха интересни, после съжаляваше, изигра номер и предаде женския съюз, не си намира място и само с теленцето са на един акъл. Нищо не я виждам да работи

Тя не е за този формат тя е за някое друго предаване. Неприятна, лицеметна, нетърпима е!

Хепи Ванче е за Ергенът не за Фермата. Сбъркала е предаването

Още:

Един от най-очакваните дуели в осмия сезон на „Фермата“ завърши с разгром на легендата Димитър Господинов, по-известен като Гуспа. Ветеранът от първото издание на предаването не успя да си извоюва реванш на Арената, за който копнееше от седем години. Организаторът на приключения сред природата отпадна с 3,5 на 11,5 след тежък, но спортсменски дуел от строителя и бивш хандбалист Калин Евтимов.

Гуспата от отбор „Стари герои“ съзнателно посочи за съперник един от най-силните представители на конкурентния тим „Нови надежди“.

„Искам да дам пример както на моите деца, така и на всички деца, че трябва да избираме не лесния, а достойния път. И дори да изгубим, да си тръгнем с вдигната глава“, каза участникът.

Той мечтаеше да спечели двубоя, за да зарадва и мотивира сина си, който страда от детска церебрална парализа.

И Гуспата, и опонентът му излязоха на Арената без да допускат мисълта за поражение. Всеки носеше талисман от близките си, който да го закриля в гладиаторските битки. В първата от тях участниците трябваше да прокопаят път в тунел от пръст и да излязат от другата страна. Гуспата поведе, но усука рамото си и се заклещи в клаустрофобичното пространство. Междувременно Калин навакса изоставането, изтегли се през тунела по гръб и финишира пръв.

Покрити с пръст и останали без дъх, опонентите влязоха във втората битка, която беше предизвикателство не за тялото, а за ума. Двамата обаче не показаха солидни знания по темите от Алманаха – на седем въпроса те дадоха седем грешни отговора, взеха по половин точка и се подготвиха за поредното физическо изпитание.

В третата битка съперниците трябваше да разцепят дебело дърво, а свирепите удари на Калин с брадвата му донесоха още точки и го приближиха към триумфа. Преминаването по трасе с люлки обаче прекъсна блестящия му победен поход. Бившият хандбалист тръгна координирано в едната посока, но връщането обратно се превърна в истински кошмар за него. След серия от падания, със смазани от болка ръце, той отказа да се бори. За разлика от него, Гуспата показа огромен хъс и воля, успя да премине и в двете направления, и спечели битката, макар с цената на тежка контузия. Една от люлките, която той използва като ласо, го удари жестоко по крака, а на терена влезе лекар, за да обработи раната.

След кратка почивка, изтощени до краен предел, съперниците се хвърлиха в последната битка – коване на стъпаловиден мост. Подкрепяни от съотборниците си, двамата атакуваха финала, без да жалят сили. Калин се оказа малко по-бърз и успя да спечели както сблъсъка, така и дуела. Личната му победа донесе важна точка и на отбора му „Нови надежди“, който поведе с 3 на 2 срещу конкурентния „Стари герои“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силна експлозия разтърси Арсенал, усетиха я в цял Казанлък
Next: 18-годишният Краси Масларов грабна 20 000 лева от Стани богат

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.