Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силна експлозия разтърси Арсенал, усетиха я в цял Казанлък
  • Новини

Силна експлозия разтърси Арсенал, усетиха я в цял Казанлък

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
arrarsrnelaasl.jpg

Силен взрив в оръжейния завод „Арсенал“ в Казанлък обезпокои жителите на града, предаде БТА.

Изпълнителният директор на дружеството инж. Николай Ибушев потвърди за агенцията, че не е настъпил инцидент.

Извършено е планирано унищожаване на бракувана продукция в присъствието на пожарни и полицейски екипи, и при спазването на всички необходими за целта процедури.

Процедурата се извършва през няколко месеца в зависимост от продукцията, поясни още Ибушев.

Не изпускай тези оферти:

Bulgaria on Air го съобщи преди малко:

Мъж е в тежко състояние след взрива в завод „Арсенал“ в Казанлък. Служителят е с изгаряния, настанен е в Пловдивската болница. В сряда силен взрив в оръжейния завод стресна жителите на Казанлък.

Малко по-късно от пресцентъра на МВР в София и от „Главната инспекция по труда“ заявиха, че става дума за контролирани взривове на стари боеприпаси.

Последната фатална експлозия във военния завод беше само преди две седмици, когато трима души загинаха. Военната прокуратура разследва случая.

Ето резултата от проверките в завод „Арсенал“ на РИОСВ – Стара Загора за предишния инцидент:

Няма замърсяване на почвата и въздуха след инцидента в „Арсенал“, при който загинаха трима души.

Това е установила проверката на РИОСВ-Стара Загора и експерти от Регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда.

ОЩЕ: Взривът в завод „Арсенал“ отне живота на трима души От началото на годината в завод 4 са констатирани 26 нарушеният на безопасността на труда.

Извършени замервания на качеството на атмосферния въздух в три точки извън границите на площадката на „Арсенал“ до найблизката жилищна зона на града.

Не са установени видими замърсявания на почвите, съобщават от РИОСВ. В близост до мястото на възникналия инцидент не се намират водни обекти, а измерванията на качеството на въздуха показват, че няма завишения на показателите.

ОЩЕ: Стотици нарушения в завод „Арсенал“ са открити от 2020 година досега От регионалната инспекция ще продължат наблюдението на района.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Маги Халваджиян направи нещо брутално с Иван и Андрей
Next: Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.