Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът
  • Новини

Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
hepvavasnascas.png

Този сезон животните в аграрното риалити „Фермата“ доста поизмъчиха участниците. Грижата за друго живо същество освен за собствената персона, доста натежа на някои от тях.

След фалстарта в обора на Аксения преди няколко седмици, сега дойде реда на Хепи Ванче да се сблъска с тази сурова действителност.

Първи скандал заформи с Радо, който й остави много мръсни помещенията на животните и се наложи тя да се погрижи за хигиената първо на кравата и после да се устрои на новото място. Наложи се фермера на седмицата Калин да се намеси, за да размърда баскетболиста да си прибере поне личните вещи, пише Vihrogon.bg.

Само трябва да му хвана цаката, да си подредя там и да ми е хубаво. С тази заявка стъпи на ратайския бряг и в следващия момент вече кравата бе взела надмощие над нея.

Не изпускай тези оферти:

Голямата драма настъпи когато дойде момента за доене на кравата и нещата не тръгнаха никак гладко. Калин и Иван се опитаха да покажат на разстроената дама как се дои нареченото от нея „овца“ животно.

Ще ни разбие зъбите това животно. Ти го храниш то те рита. Ще ревна, не мога да му хвана цаката. Тя рита тая овца, оплака се на съотборниците си Ванчето. Страх ме е, все едно съм застанала под слон.

Няколко часовото доене изтощи дамата и тя се оплака:

Никога повече няма да пия мляко и неща да се занимавам със селскостопански дейности, много е тегаво и да, по-лесно ми е на яхтичка.

Зрителите веднага оцениха поведението й този сезон като го сравниха с предишното й участие.

Непостоянна, неуравновесена (хормони?), но и схемаджийка. Новите й бяха интересни, после съжаляваше, изигра номер и предаде женския съюз, не си намира място и само с теленцето са на един акъл. Нищо не я виждам да работи

Тя не е за този формат тя е за някое друго предаване. Неприятна, лицеметна, нетърпима е!

Хепи Ванче е за Ергенът не за Фермата. Сбъркала е предаването

Още:

Един от най-очакваните дуели в осмия сезон на „Фермата“ завърши с разгром на легендата Димитър Господинов, по-известен като Гуспа. Ветеранът от първото издание на предаването не успя да си извоюва реванш на Арената, за който копнееше от седем години. Организаторът на приключения сред природата отпадна с 3,5 на 11,5 след тежък, но спортсменски дуел от строителя и бивш хандбалист Калин Евтимов.

Гуспата от отбор „Стари герои“ съзнателно посочи за съперник един от най-силните представители на конкурентния тим „Нови надежди“.

„Искам да дам пример както на моите деца, така и на всички деца, че трябва да избираме не лесния, а достойния път. И дори да изгубим, да си тръгнем с вдигната глава“, каза участникът.

Той мечтаеше да спечели двубоя, за да зарадва и мотивира сина си, който страда от детска церебрална парализа.

И Гуспата, и опонентът му излязоха на Арената без да допускат мисълта за поражение. Всеки носеше талисман от близките си, който да го закриля в гладиаторските битки. В първата от тях участниците трябваше да прокопаят път в тунел от пръст и да излязат от другата страна. Гуспата поведе, но усука рамото си и се заклещи в клаустрофобичното пространство. Междувременно Калин навакса изоставането, изтегли се през тунела по гръб и финишира пръв.

Покрити с пръст и останали без дъх, опонентите влязоха във втората битка, която беше предизвикателство не за тялото, а за ума. Двамата обаче не показаха солидни знания по темите от Алманаха – на седем въпроса те дадоха седем грешни отговора, взеха по половин точка и се подготвиха за поредното физическо изпитание.

В третата битка съперниците трябваше да разцепят дебело дърво, а свирепите удари на Калин с брадвата му донесоха още точки и го приближиха към триумфа. Преминаването по трасе с люлки обаче прекъсна блестящия му победен поход. Бившият хандбалист тръгна координирано в едната посока, но връщането обратно се превърна в истински кошмар за него. След серия от падания, със смазани от болка ръце, той отказа да се бори. За разлика от него, Гуспата показа огромен хъс и воля, успя да премине и в двете направления, и спечели битката, макар с цената на тежка контузия. Една от люлките, която той използва като ласо, го удари жестоко по крака, а на терена влезе лекар, за да обработи раната.

След кратка почивка, изтощени до краен предел, съперниците се хвърлиха в последната битка – коване на стъпаловиден мост. Подкрепяни от съотборниците си, двамата атакуваха финала, без да жалят сили. Калин се оказа малко по-бърз и успя да спечели както сблъсъка, така и дуела. Личната му победа донесе важна точка и на отбора му „Нови надежди“, който поведе с 3 на 2 срещу конкурентния „Стари герои“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силна експлозия разтърси Арсенал, усетиха я в цял Казанлък
Next: 18-годишният Краси Масларов грабна 20 000 лева от Стани богат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.