Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ива Митева се разведе заради Филип Станев! Грабнал я с момчешки чар
  • Без категория

Ива Митева се разведе заради Филип Станев! Грабнал я с момчешки чар

Иван Димитров Пешев декември 14, 2024
Screenshot_2

Екс шефката на парламента от квотата на ИТН Ива Митева и бившият депутат от партията на Слави Филип Станев летят на крилете на любовта. Двамата доскоро не парадираха с връзката си, но сега вече не се крият и на публични места демонстрират своята любов, пише „Галерия“.

И двамата вече не са депутати от ИТН, а според мълвата се залюби-ли точно след позатихването на политическите им кариери. Не че Филип Станев остави кой знае какви спомени като депутат, освен че може би стана първият народен представител, който цъфна в пленарна зала със скъсани дънки. Тогава Ива Митева още беше председател на НС и направи забележка на Станев за небрежния му външен вид. Той пък се оправда, че дънките му били чисто нови от бутик, а скъсаното било моден атрибут.

Според мълвата точно момчешкият чар на сценариста и чувството му за хумор са спечелили Ива.

Стройната Ива започва работа в Народното събрание, където прави впечатление на депутатите от ИТН и те я канят в партията. За да покори една от топ 3 длъжностите в републиката – председател на НС. Още тогава по нея въздиша емоционалният Филип Станев. Но не смее да я покани. А и как? Тя е шефка на парламента и омъжена жена, а той е машина за вицове със скъсани дънки.

От три години Ива Митева вече е разделена със съпруга си Георги Рупчев. Дори официално имат развод. С него се запознава покрай работата си, той също е юрист и дълги години работи в Министерството на правосъдието. Когато министър бе Данаил Кирилов от ГЕРБ, Рупчев получи блага работа в Брюксел като пълномощен министър по наказателноправни въпроси към европейската съдебна мрежа по наказателни дела, съдебна реформа и върховенство на закона. Двамата се разделят цивилизовано, а плод на любовта им е щерката Мила.

Ива запознала дъщеря си с Рупчев. Близки до младата дама разкриват пред „Галерия“, че сценаристът опитал да впечатли младата дама с литературните си познания. Пошегувал се и с първата си научнофантастична творба, която писал в пети клас. Мила не останала очарована от рошавия Филип, но е толерантна, защото е достатъчно голяма да разбира, че майка й сама решава с кого ще живее.

Говори се, че разтуреният вече брак на Ива Митева с Георги Рупчев отдавна е бил само формалност. Преди три години в кулоарите на парламента се коментираше, че Ива има връзка с бившия главен секретар на Министерството на земеделието Георги Стоянов. Той заема длжността, когато министър там беше Мирослав Найденов от ГЕРБ, а в партията кадруваше Цветан Цветанов. Стоянов я научил на политически опортюнизъм, защото той при всяка политическа буря предвидливо излизаше в болнични дори да е за хемороиди.

Ива Митева може би ще остане единственият човек в историята, който не се е зарадвал на 10 ноември 1989г., когато Тодор Живков падна от власт. Тогава десетокласничката от механотехникума в Разград е предложена за член на ЦК на ДКМС.

Купува си красива рокля и блести като абитуриентка! Но с промените ДКМС отива в канализацията и хубавата Ива така и не показва модната одежда пред публика. Все пак съдбата й даде реванш и години по-късно тя показа тоалетите си като шефка на парламента.

Continue Reading

Previous: Ние с жена ми взехме важно решение: да оставим децата без наследство. Нека това им послужи като урок!
Next: Трагедията е огромна! Баща на 2 деца от село Долно Осеново е загинал в Брюксел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.