Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва обрат с времето до часове, но ето кога страната побелява от сняг
  • Новини

Идва обрат с времето до часове, но ето кога страната побелява от сняг

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
sdfvsdfhfdhfghgf.png

Поредно мразовито утро с необичайно ниски за средата на януари отрицателни температури в цялата страна – от минус 13° в Драгоман (колкото е било и на връх Мусала) до минус 3° в Русе и Силистра, в София минус 11°.

В близките часове се очаква затопляне и максималните температури в повечето райони от страната ще са положителни – в интервала от 3° до 8°, в София около 3°. Ще се задържи слънчево, с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Източна България до умерен вятър от запад-югозапад.

През нощта ще остане безоблачно, в по-голямата част от страната и почти тихо. Само в източните райони ще духа слаб югозападен вятър. Минималните температури ще се повишат спрямо днес и ще са между минус 7° и минус 2°, в София около минус 6°.

След обяд от запад облачността бързо ще се увеличава. Привечер на отделни места в Западна България ще превали дъжд и мокър сняг. Ще духа слаб, в североизточните и планинските райони умерен югозападен вятър. Максималните температури още малко ще се повишат и ще са между 5° и 10°, в София около 5°.

Слънчево ще бъде сутринта по Черноморието, но около обяд и там облачността ще започне да се увеличава. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще са между 7 и 10°. Вълнението на морето ще остане около 2-3 бала.

И в планините облачността ще се увеличава, привечер на места в Западна България ще има превалявания от сняг. Повече слънчеви часове ще има преди обяд над масивите на изток.

Ще духа умерен, по високите и открити части силен запад-югозападен вятър. Максималните температури по високите върхове ще са около минус 5° – минус 6°.

Много ветровито и малко по-студено ще бъде във вторник. Ще има слаби валежи от дъжд, на места в Северна България и от сняг.

През следващите дни температурите ще се повишават, пише БНТ. Валежи от дъжд ще има в четвъртък, както и на повече места в петък, когато температурите отново ще се понижат. През нощта срещу събота дъждът в цялата страна ще премине в сняг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат с ваучерите за храна! Вече ще можем да плащаме още неща с тях
Next: Чудо се случва: Отварят най-дългия тунел у нас, пътуваме до Гърция и Банско с 1 час по-малко

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.