Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва огромна промяна: З години затвор за отказ от дрегер за дрога
  • Новини

Идва огромна промяна: З години затвор за отказ от дрегер за дрога

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
gerearasbasbas.jpeg

Булфото

Всеки шофьор, който откаже проба за наркотици, извършва престъпление, което се наказва с присъда от 1 до 3 години затвор и глоба от 500 до 1500 лв.

Такова предложение за промяна в Наказателния кодекс (НК) са внесли трима депутати от ГЕРБ – Христо Терзийски, Томислав Дончев и Георг Георгиев, съобщава „Труд“.

Идеята им е отказът на дрегер за дрога да се криминализира, когато става дума за управление на моторно-превозно средство (МПС). По този начин при отказан дрегер за дрога ще се носи наказателна отговорност, а административна отговорност остава да се търси само при отказан дрегер за алкохол.

Не изпускай тези оферти:

Предложението е за промяна в член 343б от НК и, ако бъде прието от 48-ото Народно събрание, текстът на алинея 3 ще изглежда така:

“Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред или който откаже да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева”.

Според Терзийски, Дончев и Георгиев зачестилите случаи с дрогирани шофьори показват необходимостта от законодателни промени, които да имат “ефективно превантивно, предупредително и възпитателно въздействие” върху водачите.

“Отказът от проверка презюмира употреба и следва да се приравнява на установена употреба на наркотични вещества и техни аналози, поради което трябва да се наказва по реда, предвиден за това”, пишат тримата депутати от ГЕРБ.

В момента при отказ от проби за алкохол или наркотици съгласно член 174 от Закона за движение по пътищата книжката се отнема за 2 години и се налага глоба от 2000 лв. Отделно от това се налагат принудителна административна мярка, като му свалят номерата и автомобилът му остава без регистрация за срок от 6 месеца до 1 година, и му се режат 12 контролни точки.

Съзнателно или не, авторите на законопроекта подминават въпроса с доказателствата, на базата на които у нас се повдигат обвинения по същия член 343б от НК и по него се налагат присъди на шофьорите за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Още от ГЕРБ:

„Аз не виждам какво да коментирам повече, защото всичко беше публично, прозрачно и вие медиите имахте възможност да наблюдавате нашите разговори“, каза Десислава Атанасова след срещата при президента Румен Радев, цитирана от „ДарикНюз“.

„Все още има възможности за някои разговори по определени приоритети.

Неколкократно призовавахме останалите политически партии и формираните от тях парламентарни групи да помислят за рисковете пред държавата ни, ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, защото, очевидно е, че без първата политическа сила, много трудно би се сформирал кабинет. Без значение от политическата цена, която ще плащат всички останали.

Предложихме приоритети, теми за разговори, възможности за търсене на ясна платформа и конкретен отговор на кризите, които стоят срещу България“, каза Атанасова.

„Очевидно е, че дори ползването на контактната група не срещна нито разбиране, нито държавническо отношение от другите и те смятат, че по-голям шанс има друга политическа сила“, обясни Десислава Атанасова.

„В този смисъл, ние считаме, че всичко, което заявихме като възможни приоритети, като търсене на мнозинство по определени теми, все още стои на масата.

Очакваме останалите парламентарни групи да помислят отново за възможности. Разбира се ние, както и преди няколко дни имах повод да кажа в встъпителната декларация, ако не получим какъвто и да е знак, че ще се търси възможност за решаване на кризите пред България, с отговорност към всички нас, то ние за пореден път ще демонстрираме не само самочувствие, но ние имаме експерти, които можем да предложим за кабинет.

От тук нататък, има още време, не ни каза Президентът кога ще връчи мандата. Той следва текстовете на конституцията, ще проведе консултации с всички останали, така че предстои“, каза още Атанасова след края на консултациите на Дондуков 2.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новият Айнщайн е 6-годишно българче, това е гордост за България
Next: Тежки времена за домашната ракия. Ето какво измислиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.