Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежки времена за домашната ракия. Ето какво измислиха
  • Новини

Тежки времена за домашната ракия. Ето какво измислиха

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
rasrkasriasrias.jpg

По-скъпа домашна ракия ще пием тази година. Причината – по-високите цени на дървата и на захарта.

Това обаче не отказва любителите на традиционната спиртна напитка и макар и в по-малки количества, те продължават да си произвеждат.

На казаните за варене на ракия в Съединение от рано сутринта има хора.

„Донесъл съм си дърва, тук имаме местно предприятие, от палетите, по-евтино ми излиза, 1 лев е. Захарта и нея ходя да я взимам от търговията, 2,45 лв. е цената, иначе в магазина е 3 лв”, споделя местен пред БНТ.

Не изпускай тези оферти:

Друг жител на Съединение е решил тази година да не използва захар. „От казан изкарваме 10-15 литра, без захар обаче, много скъпа захарта. Не излиза просто сметката”.

За да му излезе сметката, не е давал пари и за дърва. „Те и те 200 лв. кубика. Каквото съберем по гората”.

След като се сметнат всички разходи, става ясно, че цената на литър ракия е нараснала с 2-3 лв.

„1 литър ракия излиза 5-6 лв., миналата излизаше 3-4 лв.”.

Въпреки по-високите цени обаче, никой не смята да се отказва от варенето на ракия.

„Не може да поливаш, да пръскаш…, дал си дал толкова пари за препарати и накрая да не пиеш хубава ракия. Колкото и да растат цените, докато има казани, ще варим ракия”, категоричен е местен жител.

На различните казани в Пловдивско таксите за варене на ракия варират от 30 до 100 лева.

Ракията е сред най-предпочитаните от българите алкохолни напитки. Ако искате да се наслаждавате на наистина превъзходен вкус, трябва много стриктно да следите процеса по ферментация, защото именно от него зависи колко ароматна и пивка ще е ракията.

Хората, които сами си приготвят алкохолната напитка, трябва да си отделят време, в което ежедневно да разбъркват плодовете с вода и захар.

Сред условията за правилно протичане на ферментацията е плодовете да бъдат в дървени или пластмасови съдове. Те трябва да са предварително почистени и много добре изсушени. Металните и цинковите съдове са враг номер едно на ферментацията.

Рецептата за греяна ракия с мед, която прави чудеса Почти невъзможно е някой да ви отговори с точност колко време отнема на ракията, за да ферментира. Като цяло това зависи от температурата, използваните плодове, захарността и много други фактори.

До ден днешен майсторите на домашна ракия използват онзи стар метод, с който установяват дали е настъпил краят на ферментацията. Взима се горяща свещ и с нея започвате да обикаляте над съда. Ако огънят изгасне, това значи, че процесът все още не е приключил.

Ако свещта продължи да гори, това подсказва, че плодовете са ферментирали и може да преминете към варене. Някои хора предпочитат да се доверят на собствения си вкус, за да установят кога приключва ферментацията. Те опитват от материала. Ако той е сладък, това значи, че не е готов. Ако е горчив, ферментацията е приключила.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва огромна промяна: З години затвор за отказ от дрегер за дрога
Next: Търсят хора за работа в България: В този сектор дават по 15 000 лева заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.