Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Търсят хора за работа в България: В този сектор дават по 15 000 лева заплата
  • Новини

Търсят хора за работа в България: В този сектор дават по 15 000 лева заплата

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
iktoraksrkasr.jpeg

Кадър България он ер

Има хроничен глад за кадри у нас, фирмите ще внасят работници

43% от компаниите у нас са готови да наемат нов персонал. Това показва проучване на Българската конфедерация по заетостта.

„Инфлацията влоши пазара на труда след излизането от пандемията. Хроничният глад за кадри продължава да е голям бич в момента, много работодатели са притеснени, че няма да могат да запълнят свободните работни места.

Не изпускай тези оферти:

Безработицата е 4,2% в момента, 2,6% са продължително безработните, остават 1,7% потенциални служители, което е нездравословно за всяка икономика“, коментира председателят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева в студиото на „България сутрин“.

Последното проучване показва, че двойно повече компании ще уволняват хора. 43% са компаниите, които ще разширяват бизнеса си – традиционно те са от IT сектора, аутсорсинга, комуникациите, транспорта, търговията – секторите, в които има стабилен ръст на компаниите.

„Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ също планира да увеличи своя състав, което е свързано с това, че излизаме от пандемията и някои ресторанти отново ще отворят врати“, посочи Василева пред Bulgaria ON AIR.

И добави, че интересът към дистанционната работа продължава да е голям. Тя коментира данните на Агенцията по заетостта, които показват, че 900 000 българи нито работят, нито учат.

„Не мисля, че това е реалността, много от хората работят на няколко места в сивата икономика и не се водят никъде. Нормално е да попаднат в графата на нито учещите, нито работещите. Ако 300 000 бяха без работа и гладни, щяхме да го усетим“, убедена е Василева.

Решението на кризата с работната ръка, което тя вижда, е вносът на кадри.

„Не става въпрос за безразборно внасяне. Други опции, които имаме на пазара – бързата преквалификация на хора, да се види каква част от хората с увреждания и тези в приютите биха могли да работят, трябва да стигнем до тях, да ги преквалифицираме“, препоръча председателят на Българската конфедерация по заетостта.

Според анализа младите хора най-често сменят работата в търсене на разнообразие и на каузи.

„В IT сектора заплатите от 15 000 лв. привличат доста младежи. Проучването показва, че 23% от фирмите ще търсят хора. Тези, които работят в този сектор, са силните на деня и могат да избират къде да отидат“, допълни Надежда Василева.

Още за работа:

Синдикатът на служителите в затворите (ССЗБ) протестира пред сградата на Министерство на правосъдието. Недоволството им е заради промяна в графика им на работа, предаде БТА.

Правосъдното ведомство започна поетапно да въвежда 12-часов режим на работа, вместо досегашния 24-часов.

Виж снимки от протеста >>

„Промяната е в интерес най-вече на самите служители, но е отлагана с години именно заради страха от протести. Настоящото ръководство на министерството няма да се откаже от реформата. Плавното и поетапно преминаване на 12-часов режим ще продължи“, обявиха в своя позиция от ведомството.

„Нашите протести, най-вероятно, ще продължат и в бъдеще дотогава, докато държавните институции не изготвят програма, която ясно да показва хоризонта на реформа в целия сектор „Сигурност“, каза за БТА Цветан Михайлов от Синдиката на служителите в затворите в България.

Михайлов обясни, че тя не е обвързана с план-анализ и график, който да показва ясно в какви срокове, как и по отношение на кои служители ще бъде прилагана тази мярка. По думите му това крие определени рискове, които са били споделени пред ръководството на министерството, но не са били взети предвид.

Според Михайлов сегашният смесен режим на работа с три вида смени дава добри резултати и синдикатът настоява да се запази. „Предстои да изготвим подписка, в която служителите да изразят мнението си „за“ или „против“ това, което предвижда министерството. Той добави, че синдикатът ще търси подкрепа и от международни партньори.

„Много са проблемите, когато и да протестираме ще има за какво“, добави Михайлов.

„От 2006 г. Комитетът против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) към Съвета на Европа призовава българските власти да предприемат мерки за премахване на 24-часовите смени на служителите в арестите и затворите. От 2014 г. КПИ очаква българското правителство да се съобрази с препоръките и държи да бъде информиран за датата, от която решението за отмяна ще влезе в сила“, пише още в позицията на Министерството на правосъдието.

В петък, 21 октомври, е проведена дълга среща с представители на ССЗБ, на която са изложени позициите на министерството и е отговорено на всички зададени въпроси. Синдикалната организация не ги приема, до взаимно разбиране не се стига.

„Не можахме да стигнем до решение на проблема. Единствено стана ясно, че Крум Зарков, като министър на правосъдието, е взел еднолично решението всички затвори да преминат на 12-часови смени на работа“, каза тогава в интервю за БТА председателят на синдиката Ясен Тодоров.

От министерството на правосъдието обобщават най-важното за последните два месеца – допълнителните пари за служителите в местата за лишаване от свобода, както и увеличение на средствата за храна.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежки времена за домашната ракия. Ето какво измислиха
Next: Виолета Донева намерена мъртва в дома си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.