Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна вест за приятеля на жестокия убиец Вълчинов
  • Новини

Извънредна вест за приятеля на жестокия убиец Вълчинов

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
gdsgdqweqwe.png

Районният съд в София остави в ареста 24-годишния Константин Суботинов. Според магистратите, ако бъде на свобода, няма опасност да се укрие, но пък е личност с висока обществена опасност.

Суботинов е помагал при укриването на трупа на 41-годишния Кристиян Пеев. Части от неговото тяло бяха намерени в канализационна шахта в центъра на столицата в събота вечерта.

24-годишният Суботинов работи в известен столичен клуб като барман и е и доставчик. Той сам признава за действията си пред полицията.

Доказателствата до момента сочат, че не е участвал в убийството и разчленяването, а се явил след това, за да помогне на Веско Вълчинов с укриването на останките.

Хвърлял месото в канализацията, закопал главата и скелета на Витоша! Първи СНИМКИ на разфасования Крис и убиеца му

Според прокуратурата Суботинов е пристигнал на адреса на Вълчинов на ул. „Г.С. Раковски“ и е установил наличието на трупни останки в банята. Въпреки че бил шокиран от гледката, той се е съгласил да помогне.

Двамата са набавили препарати за почистване, чували, лопата и други предмети от два хипермаркета. Върнали се и са селектирали останките в различни чували. След това и двамата са пренесли тези чували – част долу през кооперацията, част в колата на Суботинов, трета част са качили в извикано от тях такси.

Транспортирали ги до гориста местност в Бояна с таксито и са влезли в гората. Суботинов е направил дупки в земята, където са заровени, след което е прикрил изкопите, така че да приличат на стърнища.

Отвлечен, а после разфасован: Зловещи разкрития за убийството на Крис!

Защитникът му адвокат Кристиан Мирчев изтъкна, че клиентът му е разкрил цялата истина на разследващите, без да се опитва да лъже и без да опитва да прикрива когото и да било.

Не е ясно какво е било психологичното състояние на Суботинов при тази ситуация, за да предполагаме, че той с охота е тръгнал да помага, коментира адвокатът.

Решението на магистратите не е окончателно и подлежи на обжалване.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наша водеща хваната с над 2 промила алкохол зад волана, взеха й фолксвагена
Next: Мераклиите за дом край морето посърнаха след тази новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.